Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2015 21:06 - 15 юни 1913
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 1068 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Понякога се питам каква щеше да бъде България ако това не се беше случило....

На 15 юни генерал Савов изпраща следната телеграма до командира на Четвърта армия:

„С оглед да не се получи лош резултат по отношение духа на армията при съществуващите сръбски атаки, а, от друга страна, за да се избегне всякакво насърчаване на неприятеля, заповядвам ви да атакувате по целия фронт колкото е възможно по-енергично, без да хвърляте всичките ваши сили и без да създадете някаква продължителна битка. Опитайте се да стъпите здраво при Криволак от десния бряг на Брегалница. За предпочитане е да започнете стрелба вечерта и да извършите енергична атака по целия фронт през нощта и при изгрев слънце. Операцията трябва да бъде проведена утре, 16 юни, вечерта."

 

Заповедта до Втора армия се споменава от генерал Савов в друга телеграма, изпратена на следващия ден, 16 юни, която е по-интересна, тъй като посочва мотивите, накарали войнолюбивите партии да рискуват и да предприемат действия, или предлагащи необходимото оправдание за предприетите действия. „В директива 24 аз заповядах на Четвърта армия да предприеме нападателни действия, а на Втора армия веднага след като завърши своите действия срещу Чаяза, да започне да се съсредоточава по предварително установената линия с оглед атака срещу Солун. Господа генералите трябва да имат предвид, че нашите действия срещу сърбите и гърците се предприемат без формално обявяване на война, главно по следните причини: I) Да се повдигне духът на армията и след това тя да гледа на нашите съюзници като на днешни наши неприятели; II) Чрез създаването на опасения за война между съюзниците да се ускорят решенията, които трябва да бъдат взети от руската външна политика; III) Да се нанесат тежки удари върху нашите неприятели с оглед да бъдат принудени да покажат по-голяма готовност за отстъпки; IV) Тъй като нашите неприятели са окупирали територии, които ни принадлежат, нека се опитаме с оръжие да завладеем нова територия, докато европейските сили се намесят, за да спрат нашите военни действия. Тъй като може да се предвижда ранна намеса на европейските сили, необходимо е бързо и решително действие. Четвърта армия трябва да завземе Велес на всяка цена поради голямото политическо значение на една такава победа. Ако действията на Четвърта армия са успешни, Втора армия ще получи заповед да нападне Солун."

Когато днес четем тези объркани и детински разсъждения на един генерал, който желае да играе ролята на политик, на нас ни е трудно да повярваме, че въпросът за войната и мира е бил решен по такъв начин. По-късно генерал Савов заявява, че чисто и просто е следвал дадена му заповед. След това млъква. Казано бе от негово име, че заповедта е била дадена от цар Фердинанд и че генералът е бил заплашен с военен съд, ако не се подчини.

По време на предизборната кампания през 1913 година общественото внимание се занимава почти изключително с въпроса, кой носи отговорност за това, което се беше случило на 16 юни. Хората полагат големи усилия да открият виновника. Проучването все още не е завършило и ние считаме, че не е необходимо да се занимаваме със слухове, които са повече или по-малко неверни. Да се търси един - единствен виновник е погрешен метод, който не е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини за българската национална катастрофа. Когато се търси виновник, не само някакъв си един ден от месец юни, а целият ход на двете войни трябва да бъде обект на проучване. Както казахме и по-горе, една освободителна война се беше превърнала във война за завоевания и за задоволяване на нечия лична амбиция. Но нейните причини са също така обособени от стратегически необходимости, от легитимни тежнения, присъщи на традиционната национална политика; от самохипнозата на един народ, който никога не е претърпявал неуспех и се е опиянил от своите успехи - народ, получил справедливо признание от целия свят за своята военна слава; от погрешната оценка на неговите противници, обоснована върху добре известни факти от миналото и непознаване на настоящето; с една дума - от дълбока вяра в каузата на този народ, от дълбока вяра в неговата звезда, което представлява част от неговия народностен характер.

Събитията след фаталните 16 и 17 юни могат да се възпроизведат в няколко думи. Вечерта на 17 юни миролюбиво настроените министри узнават с изненада, че докато г-н Данев се е готвел да тръгне за Санкт Петербург и една руска канонерка го е очаквала във Варна, за да го заведе до Одеса, войната вече е избухнала. Сутринта на 18 юни Министерският съвет се събира на заседание. Започват бурни разисквания, по време на които кабинетът заплашва с подаване на оставка, а генерал Савов е принуден да издаде заповед за спиране на офанзивата. Самият генерал е уволнен заради издаването на тази заповед. По същото време руското правителство се опитва да спре придвижването на гръцките и сръбските войски чрез дипломатически натиск в Атина и Белград. Тъй като не се предвижда никаква санкция, която да осигури руското въздействие, то се оказва неефикасно. Два дни преди започването на военните действия Румъния, насърчена от Русия, декларира на България, че в случай на война си запазва правото на пълна свобода на действие. И наистина, тя се възползва в широка степен от тази своя декларация и много скоро проличава колко по-трудно е да се спре една Румъния, започнала вече военни действия, отколкото тя да бъде убедена да ги предприеме. Освен това Турция се показва все по-агресивна и непримирима.

Лавина от нещастия се струпва върху България. Тук следва да се добавят още няколко дати. На 1 юли гърците нападат българския гарнизон в Солун, убиват няколко войници и пленяват останалите. Българите не удържат позициите зад реките Злетовска, Брегалница и Крива Лъкавица. След неколкодневни техни нападения те са спрени и отхвърлени. На 7 и 8 юли сръбската армия преминава в офанзива. На 9 юли сърбите завземат Радовиш, а гърците -Струмица. На 11 юли румънската армия завършва своята мобилизация и прекосява българската граница, без да срещне каквато и да е съпротива. На 12 юли турската армия при Чаталджа започва да си възвръща Тракия. На 21 юли тя се намира в Люле Бургас и в Лозенград. На 22 юли си възвръща Одрин, опразнен набързо от българите. Още на 14 юли сърбите са превзели Крива Паланка. На 11 юли България е отправила първия си призив за помощ към Европа. На 23 юли през деня цар Фердинанд отправя апел към руския цар за посредничество. Без да дочака резултатите от това последно предложение, отчаян г-н Данев, подава оставката си. На 15 юли армиите на противниците продължават да напредват, а румънците се насочват към София. С телеграма до Франц Йосиф, цар Фердинанд иска посредничеството му в отношенията с Румъния. По съвет на Франц Йосиф, Фердинанд изпраща телеграма лично до крал Карол. Той изисква като условие за мир да се отстъпи триъгълникът, оформен между Дунав, Тутракан и Балчик. Неговото предложение е прието на 21 юли, но българите все още трябвало да се бият срещу гърците, достигнали до границите на царството при Джумая, докато сърбите са обсадили Видин. На 30 юли започват най-сетне преговори в Букурещ и на 31 юли по обед се подписва петдневно примирие. На 4 август то се удължава с още 4 дни. Мирният договор в Букурещ е подписан на 10 август, а мирът с Турция е сключен на 29 септември1913 година. Читателят може да сравни границите, установени по силата на тези договори (вж. приложената карта), с окупираните земи три месеца преди войната. Размерът на българските загуби е ясен. Тези, които спечелиха войната, твърдят, че така „равновесието на Балканите" е осигурено, че резултатът от тази война е сложил край на всякакви претенции за хегемония и следователно е осигурил бъдещия мир. За нещастие едно по-точно разследване води по-скоро до заключението, че Букурещкият договор е създал условия, които съвсем не са трайни. Макар че българските завоевания са почти унищожени с този договор, завоеванията на гърците и на сърбите не са твърдо установени.

http://macedonia.kroraina.com/karnegi/index.html

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. get - - Ето, какво пише в книгата си "Погрома на България. Виновникът" (1914г.) един съвременник и очевидец на събитията от ... онова време ... ?
15.06.2015 19:55
1.
"Русофилството в България достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия...". Това наше положение, създадено в желанието ни да запазим свято своето русофилско чувство... И ние, сироти русофилите българи, жумиме, не си отваряме очите за да не видим какво прави „вампирът" за нашата съдба. Жумим пред пакостните му дела, за да мислим, че той само добро прави за нас. Не поглеждаме, защото не желаем да видим, че нашия идол, на когото се покланяме като на свой величайши добродетел, е зъл гений за съдбата на честита и велика България...
Руския император (Николай ІІ –б.м.), който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България, да й благодари, че извърши с достойнство мисията, с която бе натоварена от Него за да извърши препоръчания погром. Дойде със Сазонов, шефът на неговото правителство, за да се не изпретълкува визитата и да се не каже, че е една проста етикета, повръщане на визита, а да разберат всички, че посещението е с политическа цел: ДА БЛАГОДАРИ ЗА ПОГРОМА НАНЕСЕН НА БЪЛГАРИЯ И ДА САНКЦИОНИРА Букурещкия договор (28 юли 1913 г.), за не-нарушението на който Сазонов, шефът на руската дипломация, се произнесе категорично с внушение да разбере България, че е невъзможно нарушението на тоя договор и за това да не мисли за реванш и да се не надее, че ще може един ден да си земе назад нещо от ограбеното, което ограбване е предначертано от преди 25 години.
Когато ние, русофилите, си деряхме гърлата да викаме: не е Той, а е 16 юни (1913 г. – началото на Междусъюзническата война. - б.м.)", императорът в Кюстенджа, пред очите на целия свят, във време на тостовете отговори, като извика гръмогласно и рече. „Аз съм, аз произведох погрома на България! О, вие слепи русофили, не ми отнимайте славата с ..."
митрополит Методий Кусевич
2.
" ... след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението у народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство.
ВСИЧКО, което Русия направи за България, ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗВАЛЕНО.
Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, КОЯТО Русия може да поиска ДА ОСТАВИ ЗА СЕБЕ СИ.”
от книгата „Из прошлаго русской дипломатии” на известният руски дипломат и историк Сергей Спиридонович Татищев (виж. стр.503)
3.
За същото пише и Лев Троцки, който тогава е бил военен кореспондент в България ... ако трябва ще дадем и цитат?!
цитирай
2. get - - Прав сте ... дотолкова, че над доста документи е наложено мълчаливото табу на ...
17.06.2015 18:33
wasp написа:
Благодаря за допълненията.

Очевидно има още много исторически документи които умишлено са били крити и премълчавани....


... на полит-коректната цензура?
През пролетта на 1902 год. княз Фердинанд е на посещение в Русия ... няма са се спирам върху ... как е посрещнат, какви тостове са вдигани ... в кой полк на руската армия са го "зачислили" (австрийският поручик :))) и т.н. - Ще говорим по същество !!?

- Именно при това посещение стават две важни за бъдещата съдба на страната ни ... неща?
1. Отпускане на заем;
2. Сключване на Военна конвенция тайна Между България и Русия? ... с допълнението, че сключването ѝ, е продиктувано от сключената през 1901 г. подобна конвенция между Австрия и Румъния ... с насоченост срещу Русия а в ѝ България ?!

- Ето част от текста на "Тайната конвенция" между Русия и България от 1902 год.?

ТАЙНА ВОЕННА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ.
Петербург, 31 май 1902 г.
...
3. Русия с всичките си сили ще съдействува за запазване на целостта и неприкосновеността на територията на България.
4. В случай, че България или Русия, или двете тия държави заедно, бъдат нападнати от страна на Австро-Унгария или Румъния, от двете тия държави, или пък от Тройния съюз, то договарящите държави са задължени да употребят всичките си сили и средства за борба с нападателите, без да се спират пред никакви жертви за постигане на пълен успех.
...
10. Настоящето съглашение влиза в сила НЕЗАБАВНО СЛЕД ПОДПИСВАНЕТО му и СЪСТАВЛЯВА ДЪРЖАВНА ТАЙНА ОТ ОСОБЕНА ВАЖНОСТ.
Военен министър, Генерал - адютант Куропаткин.
Военен министър, Генерал - майор Паприков.
Houver Institution, Stanford University - F 63-6, 7 л. Оригинал на руски език. Ръкопис. Сега в ЦДА, ф. 3 к, оп. 18.

- На тази конвенция са се надържали стоящите начело на България слепи русофили ... последствията знаем какви са?
- Но никой не коментира че ... ? руският император Николай ІІ, внукът на Цар Освободителя ще връчи в Кюстенджа своя почетен знак на румънския полк, който пръв е пресякъл българската граница и ударил България в гръб по време на „кокошкарския й поход” в Северна България, а румънския престолонаследник ще бъде отличен с императорски отличия и почести – Защо ? Сещате ли се или да продължа да обяснявам ?!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 338641
Постинги: 297
Коментари: 348
Гласове: 3598
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031