Ако някой беше сравнил това, което се знае за цар Самуил с това, което не се знае, паметникът му щеше да бъде много по-кротка проява от избилата на повърхността балканска жажда за величие.

Версията за българския произход на царя е доста по-различна от тази за неговия арменски произход. Според арменският историк от 11 век Степан Таронеци, Самуил е арменец от района Дериян. Византия го изпраща на военна мисия срещу българите в Македония, но той се обръща и застава на тяхна страна.

Това потвърждава и арменския специалист по византийска история Николас Адонц, както и арабския историк от 11 век Яхия от Антиохия. Той дори пише, че двама от синовете на Самуил са чисти арменци, а другите двама имат майка арменка.

Изобщо арменското участие в българската история е много любопитна тема още от късната античност, когато многобройни преселници като привърженици на еретични учения се заселват на Балканите и специално в Тракия и Македония. Арменци са павликяните. С не по-малко влияние върху траките са и арианите, и манихейците.

Комунистическата попщина – днешна и предишна – приема тези явления като неприятни теми с голямо влияние върху нейните претенции за ортодоксалност и затова предпочита да си трае. Работа на академиците обаче е да извадят наяве всички възможни източници на информация, особено от непипнатите и досега архиви на Ватикана и западни университетски източници.

Един такъв проблем, особено дразнещ тази досадно закостеняла и политизирана попщина, е проблема с богомилството, което и до днес е определящ фактор в отрицателната природа на българския характер.

Друг проблем, заобикалян с предразсъдъчно мълчание  от българския комунистически академизъм, е взаимодействието между различните еретични течения и огромното им влияние върху българската история.

Самуил е не само пришълец на Балканите, но и човек, намерил позната и близка среда сред многобройната арменска общност и дуалистичните течения на не-ортодоксална Тракия и Македония. Той е толерирал идеите им. Толерирал, симпатизирал, или направо е бил един от тях? Ако това не е било така, той не би  имал никакъв шанс да води продължителни войни по Балканите. Иначе не може да се обясни разпространението им в Босна, Северна Италия и Южна Франция, които дори са пращали хора в Македония (по-известна като Драговития) на обучение за богомилски свещеници.

Както и с Калоян, българските историци крият стремежа на Самуил да бъде признат за император от Ватикана и по някои сведения папа Григорий Пети го е признал. Това обаче означава, че той е приел католицизма! Такава половинчата и прикрита история не помага на ничия нация и още по-малко на нейната държавност.

Източната Римска империя се е стремяла до самия си край да поддържа териториалната си цялост в една истинска мозайка от народи. До този момент тази мозайка, а не определена етническа група, всъщност е била главния двигател за обособяване на нови балкански нации. Още Ана Комнина в своята «Алексиада» за пръв път описва етническата общност, известна под общото название «власи», като траки и даки. В глава 14 на книгата тя казва следното: «...От двете страни на Хемус живеят много и богати племена – даки и траки по северните склонове, а на южните траки и македони...» С други думи така, както са живели и при римляните.

Пред нас е свидетелство не само за съществуването на тези древни народи (а може би и техните езици), но и за далеч неоформената българска нация.  Нещо повече, цели армии са набирани от различни етнически групи и са минавали охотно от едната страна на другата без особена привързаност към един или друг владетел. На тоя фон всички български царе (нито един от които не е славянин) са изглеждали по-скоро на сепаратисти, отколкото на царствени особи. Това ни най-малко не омаловажава стремежа им към отделна национална обособеност, но раздуването на национално величие говори само за болнав комплекс за малоценност.

Опитите на бащата на Ана, Алексис Комнин, да обърне всички еретици в района на Филипопол, си остават само това – опити.

Много по-важен е въпросът за силата на тия обявени за еретични движения, които се оказват в истинския смисъл на думата най-силната причина за коренна реформация на Западно-Европейската църква и по същество са огромен принос на българските богомили в политико-религиозните борби за раждането на нова Европа, а от там и Америка.

Това е труден за преглъщане залък за сегашната българска православна йерархия, която действа чрез коминтерновски интернационализъм - в унисон с Русия срещу интересите на българската нация. Тя дори се стреми да пробутва номерата си тайно или чрез лъжи. Преди няколко години например една официална анкета намери българите  за една от най-малко религиозните нации на континента, наравно с Англия.  Нова анкета съвсем наскоро обаче ги изкара религиозни с повече от 50 процента.