Авторът Асен Димов


http://www.otizvora.com/2014/10/6530/


Встъпителни бележки от д-р Асен Чилингиров: Преди 10 години, в 2004 година, великотърновското издателство „АБАГАР“ издаде една книга, която би трябвала да измени основно всички представи за ролята на Русия в българската история през последните 500 години: „Дядо Иван – мит или действителност“.

И тук не става дума само за идеализираните представи на българския народ и за неговата фанатична вяра в предопределеното му от провидението освобождение от османската власт и възстановяване на неговата държава и църква – как, кога и по какъв начин тази вяра възниква и как накрая се стига до създаването на българската държава преди век и половина. Тук са показани също факти и документи по какъв начин постепенно, в продължение на три и половина столетия, протича и е реализирано възстановяването на българската държава и църква, но и по какъв начин то е свързано с руския народ и с неговите владетели.

Показано е и отношението на елита от българската общественост към друговерските завоеватели, което не се свежда до безразличие и преклонение пред чуждата власт, изразено в бездейно и фанатично очакване на свободата, която трябва да му даде и поднесе на табла руският цар, „вдъхновен и окрилен от Божието повеление“: „Цар-Освободител по Божия воля“. И на него, а не на духовните си водачи, българският народ въздига паметник в самия център на своята столица – срещу сградата, която ще олицетворява и досега независимостта и народовластието в своята държава.

Глава I: Преселението на България в Русия, 1861-1862 г.
(82 страници, 14 MB)

Глава II: Русия и българския църковен въпрос
(50 страници, 8 MB)

Глава III: Панславизмът и българите
(66 страници, 11 MB)

Заключение и рецензия от проф. д.и.н. С. Дойнов
(26 страници, 4 MB)

Тази книга остава незабелязана сред огромния брой исторически и псевдоисторически книги, които затрупват българския читател в последните две и половина десетилетия и вместо да му помогнат да научи своята история, окончателно го дезинформират по най-важните въпроси, свързани с неговия произход, с неговия език и с неговата материална и духовна култура. За нея не се появяват информации нито в научните издания, нито в ежедневната преса и книгата малко след излизането ѝ изчезва от книжарниците – още преди да се появи в публичните и в научните библиотеки. А сега, 10 години подир нейното издаване, заглавието ѝ може да се открие само в рекламите на две интернетни издателства – с бележката, че книгата не може да бъде доставена.

Но дали тази книга остава наистина незабелязана и нерегистрирана от службите и институциите, които зорко бдят какви информации се представят на българския читател и доколко те са в съгласие с „установената от науката“ история на нашия народ? И вместо да се появят критични информации за „неверните и заблуждаващите българските читатели“ издания, които биха им обърнали внимание върху тях като един вид вредна реклама, използва се отдавна патентованото средство: мълчанието, което в случая се оказва винаги по-ефикасно от всички клевети и обвинения в лъжа. А също не е никак трудно да се изкупят хиляда екземпляра от една книжка, струваща само 5 лева, а на издателството да бъде леко намекнато, че не е в негов интерес да издава неудобни за определени ръководни институции книги, противоречащи на „отдавна установените истини“, които биват внедрявани на българската общественост още от първоначалните училища при възпитанието на подрастващите поколения.

Не само на съвременния български читател, но и на специалистите – историци и политици – е непозната широката дискусия във връзка с ролята на Русия сред цвета на българската общественост, възникнала още с първите журналистически прояви – с началото на българското книгопечатане и издаване на български вестници. С каква ангажираност и с какъв интерес българските писатели, учени и журналисти критично следят чуждестранната пропаганда и стремежите на чужди владетели да включат в своите държави и нашата земя, е известно само на малцина, които по професионални задължения каталогизират списанията и вестниците от втората трета на ХІХ век – но и от десетилетията след това – и които сега едва ли някой в България чете.

Един български историк – емигрантът в САЩ, професор по история в американски университети и накрая библиотекар в най-голямата световна библиотека, Сенатската библиотека във Вашингтон, Асен Димов – събира и проучва в продължение на много десетилетия документите и материалите, свързани с отношенията между нашия и руския народ през последните 500 години, но също и коментарите на българската общественост, на нашия политически елит, през столетията преди възстановяването на българската държава. Значителен дял от тази книга съставят по-големи и по-малки откъси от дискусиите сред българската възрожденска преса във връзка с действията и ролята на руската държавна политика спрямо населението на нашите земи. И те са събрани не случайно от тук и от там, а в архивите на Сенатската библиотека, където тези документи, също както българските списания и вестници от ХІХ век, се пазят очевидно по-добре, отколкото в нашата родина, но са и по-достъпни за изследователя отколкото у нас. Тези материали и документи са събрани и подбрани грижливо и преди всичко компетентно. И показват колко компетентна и осведомена по отношение на руската политика и нейната роля върху съдбините на нашия народ е била в ХІХ век голяма част от българската културна общественост. За разлика от сега, когато повечето от тези въпроси са табу не само за ежедневната преса, но и за науката, която и сега, почти век и половина от създаването на съвременната българска държава, се въздържа да даде безпристрастна оценка на нашата история.

Като един от най-красноречивите и ярки примери ще посоча факта, че и до ден днешен в България не се публикуват и са пълно табу не само документите и споразуменията между България и СССР от 1944 г. нататък, но дори текстът на Сан-Стефанския прелиминарен (предварителен) договор и на Берлинския договор. Текстовете на тези договори, заедно с текстовете на всички допълнения към тях се публикуват за първи път в СССР още през 1952 г., но до края на ХХ век тази публикация не е достъпна в никоя българска библиотека. А в статиите на Уикипедия и до този момент текстовете на тези договори се предават – също както и в останалите научни издания – в кратки откъси с по няколко изречения и на читателя се дават само препратки към препратки за текста на договорите на руски език, поместени в руския интернет, но без извънредно важните за историците техни допълнения. И за българския читател остава не напълно ясно какво събитие и какъв договор той чества на своя национален празник. Също както не е ясно в какво се състои „отрицателната“ роля на Берлинския конгрес за нашата родина, след като в действителност именно той признава нейното съществувание като самостоятелно княжество и отказва да признае присъединението на нашите земи към руската империя под формата на дългогодишна окупация, каквато е изисквала руската делегация на конгреса. И по този начин нанася съкрушителен удар върху нейните интереси.

Само седем години след Берлинския конгрес нашият народ, чрез съединението на княжество България с Източна Румелия, нанася следващия съкрушителен удар върху руската империалистическа политика, като с това довежда до пълно скъсване на отношенията между нашия народ и неговия „освободител“, който изтегля от нашата страна всички свои служители и войски, като го предоставя на произвола за унищожение на неговата държавност и разграбване от насъсканите срещу него съседи – сръбската държава. И след като героизмът на младата и зле въоръжена българска войска успява да сломи и съкруши силата на многократно превъзхождащата я по брой и снабдяване сръбска войска, руските братя-освободители замразяват отношенията си с българската държава в продължение на десетилетия и струпват вината за това на нашия „неблагодарен към своите освободители“ народ, като го заставят да заплати в злато огромната сума, включваща разноските по неговото  освобождение, надминаващи многократно изразходваните за „освобождението“ му средства.

А още преди това, според §ХІХ на Сан-Стефанския договор, „всеросийкият  император изисква и Високата порта се задължава да заплати… сумата 1,410 милиона рубли… възнаграждение за войната и за загубите, понесени от Русия… като е готов, съобразявайки се с желанието на Н.В. Султана, голяма част от тази сума да се замени с преотстъпването на територии“, изброени в дълъг списък, включващ между другото цяла Северна Добруджа и част от Бесарабия, както и обширни територии в Азия, ставащи по такъв начин собственост (заедно с тяхното население!) на руската империя.

Толкова по въпроса за безкористната руска помощ към братския български народ, по време на така наречената „Освободителна война“.

Не по-малко съществена част от съдържанието на тази книга, засягащо отношенията между българския и руския народ, е посветена на ролята на Русия в борбата на нашия народ за  самостоятелна българска църква – от референдума за църковна независимост на българския народ по цялата територия, населявана от българи, с последвалото го обявяване на Българската екзархия за схизматична и нейното отлъчване от другите православни църкви, начело с руската православна църква, която вдига схизмата чак след установяването на т. нар. народна власт. А самостоятелността на българската църква и нейната независимост от руската православна църква е не по-малко противна на имперската руска политика от политическата самостоятелност на България. И след малкото десетилетия от обявяването на Българската екзархия до края на Втората световна война, веднага след установяването на пълна политическа и стопанска зависимост на нашата страна от нейния „по-голям брат“, българската църква също е поставена в зависимост от руската църква, за да остане напълно зависима от нея и през десетилетията след разпадането на съветската империя…

До ден днешен.