Константин Фотинов е роден е в град Самоков в 1790 г.

 Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония, Мала Азия при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност.В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище , в което за пръв път в българските земи въвежда Бел-Ланкастърската метода. В училищната програма включва български, гръцки и френски език. Редактор и издател е на първото българско списание ,,Любословие”, излизало в Смирна от 1844 г. до 1846 г.Чрез него той си поставя за задача да съдействува за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигане неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др.То е богато илюстрирано. Със своето разнообразно съдържание то изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала , като "Гръцка граматика” (1838 г.)"Болгарский разговорник” (1845 г.), превежда от гръцки "Общое землеописание” и др.

Знае се, че в богатия му архив няма негова фотография, а и той не се е фотографирал, защото в Смирна и Цариград до 1857 г. не е имало фотографски ателиета. Същуствуват рисунки и портрети, които са опит за материализиране образа на Фотинов, без да са негов реален портрет.

     В тескерета (разрешителни за търговия) в неговите архиви за годините 1814-1825 е записан като рус, със светли мустаци и бръсната брада. Проф. Иван Шишманов го е описал през 1894 г. по спомени на небезизвестния възрождески учител и писател Сава Доброплодни, който в писмата си се обръща към Фотинов с „Учителю“: „На ръст нисичък, колкото мене, на лице сухичък, с бръснати мустаци и брада. Не беше черноок – повече беличък, русичък, косите кратки...“

     Както е известно, от 1825 г. Константин Фотинов се установява като търговец, включително на книги, окончателно в Смирна – днешния Измир в Турция. Това е вратата на Османската империя към света, град с космополитно европеизирано общество, с присъствие на чужди консулства. В Смирна излизат многобройни френски, гръцки, английски, арменски, еврейски вестници и списания. Заедно с американските търговски кораби там се установяват и мисионери на различни евангелски мисии. Американските мисионери донесли в Смирна ерата на Гутенберг – те изпратили за нуждите на своята евангелизаторска дейност печатари и печатарски машини, като организирали няколко печатници. За печатницата на Антониос Дамянос били внесени от Англия специален български шрифт и печатарско мастило за отпечатването на Новия завет на Неофит Рилски (1839-1840 г.). В тази печатница били издадени на български език не само Новият завет (Светчето) на Неофит Рилски, но и част от преводите на Стария завет на Константин Фотинов, неговите учебници Гръцка граматика (1838 г.), „Общое землеописание...“ (Смирна 1843) в превод от гръцки език, „Психология или душесловие за учение на децата...“ (Смирна 1844 и 1851, Цариград 1861), Българо-гръцки разговорник (Смирна 1845), „Учение душесловно за децата...“ (Смирна 1852). В „Типографията на Дамянова“ се печата и сп. „Любословие“.

     Също в Смирна американските мисионери издават на гръцки език първото списание в Османската империя „Хранилище за полезни знания“, а Фотинов работи в него като коректор, който владее на високо ниво гръцки език. Това списание става и първоначален източник на илюстрации и съдържание на „Любословие“, което обаче бързо придобива български характер. Краткото двегодишно съществуване на списанието се обяснява както с финансови причини, така и с критиката за езика на Фотинов от страна на В. Априлов и др., смятан за архаичен от просветните дейци, използващи източнобългарското наречие. Последният брой се появява през януари 1847 г., това е брой 24 за декември 1846 г. Списанието се разпространява в тираж над 500 екземпляра чрез пощенски пратки и представители в градове като Одеса, Браила, Одрин, Шумен, Търново, Пловдив, София, Самоков, Сливен, Котел, в Хилендарския манастир и др.

     Значението на сп. „Любословие“ за българското Просвещение има своите положителни оценки от Г.С. Раковски, Сп. Палаузов, П. Шафарик и др. Проф. Иван Шишманов го нарича един от най-важните паметници на нашето Възраждане. Фотинов не само превежда и препечатва материали от географията на Балби или от Юрий Венелин, но пише и самостоятелни статии като напр. „Славянска древност“. Списанието има енциклопедичен характер с научно-образователните си статии, с материали по история, етика, педагогика, астрономия и др. Чрез списанието и превода на Светото писание Фотинов създава основната терминология в българския език във всички области на познанието. Това е основополагащ момент за развитието на съвременния българския език въпреки критиките на Богоров напр., че Фотинов използва местното наречие, т.е. самоковския говор.    

     Както е известно, Константин Фотинов подготвил по български език известния американски мисионер Илайъс Ригс (от 1842 г. в Смирна), който издал в 24 страници първата граматика на българския език на западен език, т.е. на английски – „Записки по граматика на българския език“ (Смирна, 1844). Изучаването и преподаването на български език лежи в основата на евангелизаторската дейност на мисионерите сред българите. Те отпечатват учебници-буквари, а първият българо-английски речник е издаден в Цариград през 1860 г. от американския мисионер Чарлс Морс.

     Епохален просветителски труд на Фотинов е и преводът на Стария Завет на Библията на новобългарски език. Този превод му е възложен около 1852 г. от Британското и чуждестранно библейско дружество в сътрудничество с Ригс. Псалмите са отпечатани в печатницата на Дамянов в Смирна (1855 г.), а две години по-късно излиза и Битие. Книгите Притчи и Еклесиаст са издадени в Цариград след неговата смърт (29 ноември 1858 г.). Целият текст на Стария Завет, преведен изцяло от Фотинов, бил редактиран от друг самоковец – Христодул Костович Сичан-Николов, и отпечатан в два тома през 1860 и 1862 г. също в Цариград. Финалната версия, известна като Протестанската Библия, е редактирана на източнобългарското наречие от Петко Р. Славейков и издадена в един том през 1871 г. в Цариград, отново в сътрудничество с Христодул Костович Сичан-Николов и американските мисионери д-р Илиайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, издател на протестантското сп. „Зорница“. 

     За своето време Фотинов оказал съществено влияние върху редица български възрожденски дейци. От него Раковски възприема основните му концепции върху българската история. В своята търговска кореспонденция Фотинов е във връзка с най-известните представители на българската интелигенция, поддържа връзки с Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Райно Попович, Захари Круша и др. Изследователите на неговата дейност изтъкват заслугите му за първото печатно издание на История славянобългарска на Паисий Хилендарски – „Царственика“, отпечатан в Буда(пеща) през 1844 г. от дупничанина Христаки Павлович. Негов първообраз е преработена Паисиева история в ръкопис, който Фотинов занесъл в Търново две години по-рано при пътуването си за събиране на абонати с пробния брой на „Любословие“. 

     Преподавателската дейност на Константин Фотинов е недооценена от историците на българското образование. Наред с кафе, захар, розово масло, дървен материал, смокини, хайвер и хартия той осъществява и пласмент на учебни помагала, с които снабдява отделни български учители и училища, защото търговската дейност му осигурява контакти с редица български селища. От 1824 г. той се занимава с преводи на учебници с цел работа като учител. Най-новите изследвания дават друга характеристика на неговото училище в Смирна – всъщност става въпрос за две училища. Вероятно още от 1825 г. той ръководи частно училище за подготовка на големи ученици за преподаватели по взаимоучителната метода, която той усвоил в Смирна. Смята се, че от 1828 г. Фотинов ръководи и начално взаимно славянобългарско училище с 200 ученика от българската общност в Смирна и от редица български градове, включително от Самоков. Едновременно с това работи от 1842 г. и като преводач и учител по гръцки език във Френското консулство в Смирна.
     Неговият учебник по география „Землеописание“ имал огромен успех в набирането на над 1800 спомоществователи. Списъкът на самоковските абонати наброява 103, а на подпомогналите финансово неговото издаване – 88, сред тях монахини, свещеници, учители, ученици, зографи, джелепи, абаджии, търговци. Известният български фабрикант Добри Желязков поръчал 100 екземпляра за Сливен, а спомоществователите в Габрово били над 200. „Землеописанието“ се отличава от предишни учебници по картите и илюстрациите, които будели голям интерес у читателите. В него Фотинов публикувал и собствени материали освен преведените от гръцки език.  

С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.