Предлагам на вниманието ви слабо известно, но важно сведение, запазено в т.нар. „Синаксар на Цариградската църква“. Можете да го намерите в том V на „Гръцки извори за българската история“ (ГИБИ V), стр. 292, излязъл под редакторството на Веселин Бешевлиев, Василка Тъпкова-Заимова и други светила на лъжеисторическата гилдия. Намирам за излишно да крия, че за мен същите тези лица са гадини, които десетилетия наред са изкривявали и фалшифицирали политическата и църковната история на българите (и не само на този народ) по указанията на съветско-болшевишкия им учител Борис Греков.

Въпросният „Синаксар на Цариградската църква“ е, цитирам редакторите на ГИБИ, „сборник от хагиографски текстове, който е бил редактиран в окончателна форма през Х в., обаче са били използвани множество текстове, възникнали през по-раншна епоха. Така в този хагиографски сборник са попаднали такива исторически паметници, които принадлежат на различни епохи, като се почне от късната античност, та се стигне до края на Х век“. С други думи, извадката, на която ще обърна внимание, е писана най-късно през X век, като е вероятно да е по-стара или на основата на по-стар документ, тъй като в нея са цитирани и реплики на лица, живели през 4 век. Редно е да се допусне, че разговорът им е записан от свидетел и/или тогавашен придворен хроникьор.

Ето го и самото сведение в цялост:

„(Чества се) Паметта на светите наши отци Далмат, Фаост и Исакий. Светецът Далмат тръгнал на поход във втория отряд на император Теодосий. Той живял благочестиво и богоугодно и заради Бога изоставил жена и деца, и като взел със себе си само сина си Фаост, отишъл при преподобния Исакий. И приемайки монашески живот, той се издигнал до най-високи добродетели. Удивителният Исакий още като пеленаче обитавал пустинята, като достигнал до всякакъв вид добродетел. Ето защо беседването с него било най-блестящо украшение на живота.

Той, когато император Валент излязъл на война срещу българите, пристигнал и казал: „Царю, отвори църквите за православните, и така ще победиш във войната.“ Императорът не се убедил, а след като се разгневил, казал: „Когато се върна, ще ми дадеш сметка за думите си.“ А светецът отговорил: „Ако се върнеш, не е в мен Господ Бог. Защото ще почнеш война и ще избягаш пред неприятелите си и жив ще загинеш от огън“, което и станало. Затворен в плевник, той (Валент) бил изгорен.“

Горният текст е забележителен в две отношения. На първо място се казва, че българска войска е изгорила император Валент, въпреки че в повечето — но не всички! — други сведения за същото събитие за извършител са сочени готи. Но и нещо повече — в прав текст се казва, че тези българи били „православни“ и че причината за войната е верска.

„Валент бяга след битката при Одрин“
Художник: Джузепе Рава

Нека разгледаме как редакторът на ГИБИ, вероятно В. Бешевлиев, решава да „поясни“ на читателите неудобния пасаж от житието:

„Тук житиеписецът поради неосведоменост или под влияние на напрегнатите събития между България и Византия, на които е бил съвременник, бърка готите с българите. Той загатва за събитията от 378 г., когато император Валент потеглил срещу готите и бил разбит и убит в боя при Одрин.“

Неуважемият редактор манипулира читателите си, като твърди, че житиеписецът бил „неосведомен“. На мен пък човекът ми изглежда даже доста осведомен, тъй като много рядко в исторически хроники могат да се срещнат цитирани цели диалози между исторически личности. Когато един съвременен историк казва, че източниците му са били неосведомени или се обърквали, това говори за висша арогантност. Истината е, че няма друг писмен паметник, който да казва нещо различно от това, което е написал и житиеписецът. А това, кой какво разбира или не разбира под „готи“, е страничен въпрос.

Дори „неукият поп“ Паисий е знаел, че са наричали предците ни и готиЖитиеписецът, публикуван в „Синаксар на Цариградската църква“, не е единственият или случаен автор, който „бърка готите с българите“. За това „объркване“ в латински, гръцки и дори сръбски извори са писани цели монографии с проучвания, с поне част от които „пояснителят“ несъмнено е бил запознат,¹ но е избрал да се направи, че не съществуват. Даже Паисий Хилендарски, когото други надменни „светила“ определят като „слабо грамотен“, е знаел, че българите са били наричани и „готи и конен народ“. В такъв случай може би редакторите на ГИБИ могат да се смятат за напълно неграмотни!²

И още веднъж, но в друг аспект — житиеписецът изобщо не „загатва“ за събитията от 378 г.“, а ги описва с подробности, каквито само се загатват в други сведения от други автори за същото събитие. Излиза, че за някои „наши“ историци реалните загатвания и недомлъвки в хрониките, заради които всеки може да фантазира каквото си ще, са извор на осведоменост. А когато някой казва неудобни неща в съвсем прав текст, трябва да ги приемаме за „загатване“? Е, няма как да стане.

Отхвърля се и твърдението на редактора, че житиеписецът е бил „под влияние“ на враждата между България и Византия. Първо, не е посочено кога е живял този житиеписец, нито кога точно е писал това сведение, нито може да се посочи конкретен повод за „объркването“ му. Единственият, който умишлено обърква читателите си, е авторът на бележката под черта, която в никакъв случай не може да се разглежда като пояснение, а си е чиста проба спекулация. Да, спекулация и манипулация, направена под влияние на Борис Греков и неговите ясни инструкции как трябва и как не трябва да се четат историческите извори.

Друго „пояснение“ в проблемния текст от ГИБИ V:

„Император Валент бил привърженик на арианството. Той покровителствал арианите, като изпращал на заточение православни епископи.“

Валент е гонен и убит чрез изгаряне заради твърде конкретен поводТова щеше да е чудесно обяснение, ако не знаехме, че готите също са били ариани. Но ние знаем, че готите са били последователи на доктрината на Арий, затова, ако търсим истината, сме длъжни да се запитаме: Защо готите-ариани и арианинът Валент са били в такъв ожесточен конфликт, завършил с убийството на императора? Нали уж, както се казва, са били от една партия? Отговорът без противоречия може да дойде само ако знаем „Кои са 26-те мъченици, чиято памет Църквата чества на 26 март“³. За тези, които търсят истината, не само е известно защо Валент е бил убит, но и защо е бил убит чрез изгаряне. Това няма нищо общо със „заточение на православни епископи“, както твърди неукият редактор на ГИБИ, а е следствие от изгарянето на клада на споменатите готски мъченици през предходната година.

Редакторът — можем да се досетим защо — не коментира онази част от сведението, в която българите от 4 век без заобикалки са наречени „православни“.⁴ Може би е бил твърде зает да натъртва за „гоненията срещу християни“ в една от бележките си под черта за сраженията на „хан“ Крум. И да беше обърнал внимание на това важно сведение, можете да се обзаложите, че отново щеше да говори за „объркване“ на житиеписеца. Такива са му били инструкциите, не е като да не се знае.

Иначе „объркването за покръстените българи преди Борис“ не е само от този житиеписец. Чет и брой нямат сведенията, че българите (или поне значителна част от тях) са били християни поне от 4 век. Има и достатъчно сведения, че са покръстени и лично от ап. Павел. И други автори говорят как, да речем, през 6-ти век тракиецът Виталиан набирал православни българи за въстанието си, като го правел от Малка Скития, Мизия и Тракия.

Защо някои „наши“ историци упорито отказват да видят ранните християни сред българите?И пак още през 6-ти век, доста преди мнимото „покръстване при Борис“ видният географ и хронист Косма Индокоплевст обяснява, че и достатъчно голяма част от българите са сред народите, които изповядват Възкресението на Христа.⁵ Разбира се, космополитен автор, какъвто е бил този пътешественик, не е счел за нужно да пояснява дали тези българи са били „православни“, „ариани“ или някакви други.

Човекът е бил над тези неща, докато до ден днешен мастити (или откровено мазни, като Божидар Димитров) „наши“ историци продължават да са дълбоко затънали в догмите на собствените си предразсъдъци и умственото бреме, завещано от идеологическите им учители. И разправят ли, разправят, че нямало данни за българи-християни през 4-6 век, защото тогава българите, разправят ни модерните фанариоти, живели нейде далеч от християнизираната част на света.

Иван Стаменов,
декември 2015 г.
 

1. Веселин Бешевлиев несъмнено е знаел за книгата „Готи или българи“ на д-р Ганчо Ценов. Със сигурност е знаел за тракийската теория на акад. Цани Гинчев, издадена от Иван Шишманов с негов предговор още през 1966 г. [∧]
2. Вижте и съвременните изследвания върху готския въпрос в сборниците „Готи и гети“, том 1 и том 2 от д-р Асен Чилингиров. [∧]
3. Изследване от д-р Асен Чилингиров. [∧]
4. Преди някой съвременен ортодокс да помисли, че старото православие има нещо общо с днешното, ще го попаря, че и дума не може да става за сравнение. Днешното „православие“ е с гръцка закваска и с болшевишки каймак, така че всякакъв опит да му се пришива някаква славна и древна история ще бъдат просто тъжен анахронизъм. [∧]
5. Косма Индикоплевст, ГИБИ I, стр. 197: „Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните области – между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките и други народи чак до Гадира към северната част на океана, има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите.“