Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2015 17:00 - Спогодбата Моллов-Кафандарис - 09 Декември 1927 г
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 9 декември 1927 г. е подписана спогодбата Моллов-Кафандарис, представляваща договор между България и Гърция. Според някои публикации това е станало ден по рано. Договорът е одобрен от Съвета на Обществото на народите (организацията, предшественик на ООН) на 12 януари 1928 г.Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. Около триста-четиристотин хиляди българи са преселени от гръцка Македония в България.

След сключването на кошмарния за България Ньойски договор (1919 г.) и краха ни в Първата световна война, София и Атина подписват поредица спогодби. С Конвенцията за взаимна емиграция се уточнява и механизмът на изплащане на репарации, който не сработва. Затова през 1927 г. е парафирана Спогодбата "Моллов-Кафандарис" от министрите Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. После специална комисия оценява изоставените от българите имоти и Гърция превежда на България паричната им стойност.

През 1928 г. правителството на Андрей Ляпчев пуска Български държавен заем, а бежанците получават облигации, придружени с купони за изплащане на лихви. Емисията е гарантирана със средства, предоставени на България по кредит: 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. долара са отпуснали британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки при лихва от 7% за срок от 40 години. Погасяването е гарантирано с част от бюджетните приходи, като акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други.

За усвояването на парите дори е създадена специална Дирекция за настаняване на бежанците, която работи до 1931 г. Главницата на бежанските облигации трябва да бъде изплатена до 1956 г., а България и Гърция се договарят да заделят всяка година от бюджетите си по една шестдесета от стойността на емисията. Но Гърция спира преводите още през 40-те години на миналия век, а през 1953-та (малко преди настъпването на падежа), комунистическото правителство у нас на Вълко Червенков прекратява всякакви плащания по заеми от "царско време" и така бежанците остават с празни ръце.

Краят на Втората световна война и изтеглянето на нашите войски от Беломорието поставят началото на поредната емигрантска вълна в посока България. След подписването на Парижкия мирен договор (1947 г.) имотите на бягащите в родината остават на чужда територия, но статутът и преминаването им в гръцка собственост така и не са уредени юридически. Една от клаузите на споразумението предвижда, че въпросните имоти ще станат собственост на Гърция, когато тя уреди с България взаимните си претенции. Това става факт едва през 1964 г., когато двете правителства подписват Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество.

София се задължава да заплати на Атина "глобалната сума от 7 млн. долара", която покрива разликата между наложените ни 40 млн. долара репарации и българските имуществени претенции. Предвижда се и всички имоти, предмет на спогодбата, да станат "собственост на държавата, на чиято територия се намират". Казано с други думи, Гърция придобива всички изоставени бежански имоти, а България поема ангажимент да обезщети по справедлив начин своите потърпевши граждани. Но през тоталитаризма, когато понятието частна собственост звучи еретично, нищо подобно не се случва.

Очакванията, че справедливостта ще възтържествува след настъпването на демокрацията, се оправдават, но само отчасти. В средата на 90-те години на миналия век е приет специален текст в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той предвижда, че български граждани или техни наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата от 1964-та, следва да получат поименни компенсационни бонове или земя.

През 1997 г. обаче Министерският съвет одобрява промяна в Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ, според която право на обезщетение имат само собствениците (съответно наследниците) на тези имоти, които фигурират в точно определен опис на Централния държавен архив (опис 12 на архивен фонд 719-к). Мотивът, с който е въведено подобно ограничение на абсолютното право на собственост, е, че точно тези терени са послужили за погасяването на дълга ни към Гърция, а за всички останали има издадени държавни облигации.

Експерти твърдят, че в дипломатическия архив на Министерството на външните работи се пазят документи, според които не само имотите от споменатия печеливш опис са послужили за погасяването на дълга ни към Атина. А и не малка част от архивите са изгорели по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Правителственото постановление е атакувано през 2004 г. като незаконосъобразно от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека". Петчленен състав на ВАС с председател Венета Марковска и членове Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Нина Докторова и Галина Солакова отхвърля жалбата като неоснователна. В мотивите си магистратите разглеждат подробно процедурата по ликвидация на българските имоти в Западна Тракия след подписването на Спогодбата "Моллов-Кафандарис", както и спогодбата от 1964 г. и възприемат аргументите на Министерския съвет.




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 338664
Постинги: 297
Коментари: 348
Гласове: 3598
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031