Той режисира убийствата без присъда и определя смъртните наказания на Народния съд.
Поетът Евтим Евтимов написа книга, озаглавена „И защо бе всичко това". Бихме запитали - защо пък е написано всичко това, но млъкни сърце! Активистът перестройчик изкарва Трайчо Костов ангел небесен, светец, новата съвест на България! Не струва!
Без Трайчо Костов най-новата българска история щеше да е по-малко кървава.
Той не присъства на историческото заседание преди обяда на 8 септември 1944 г. на улица "Перник" 10. Там са Димитър Ганев, Благой Иванов, Георги Чанков, Антон Югов и Цола Драгойчева. Добри Терпешев докладва плана за решаващия удар. Трайчо Костов е освободен от Плевенския затвор още на 6 септември. Два дни - 7 и 8 септември, политическият секретар на ЦК на БРП (к) никакъв го няма.
Затова пък на самия 9 септември се появява с походката на Ленин в Смолни, сяда в президиума на провеждащото се заседание на партийни големци, казва скромно "Аз съм Трайчо Костов" за тия, които не го познават, и хваща бика за рогата. Още там заявява, че царското семейство трябва да бъде ликвидирано до крак, включително децата, по модела, създаден от болшевиките през 1918 г.
Предложението е толкова чудовищно, че не среща подкрепа от никого. Трайчо Костов махва пренебрежително с ръка: „Винаги бихме могли да го припишем на републиканците звенари“...
Номерът е щял да мине: още е пресен споменът, че деветнадесетомайци са включили в плана си за преврат ликвидиране на царското семейство. Убийците са пазарени - Лев Главинчев и негови дружки протогеровистки. Охраната на двореца от членове на Военния съюз, ръководени от подполковник Тодор Кръстев, е трябвало да отвори вратите на касапите. В следващия момент до Кръстев е изпратен Петър Хаджииванов, бъдещ началник щаб на българската армия през 1944-45 г., генерал-майор, със заповед за отмяна на решението.
Още през нощта на Девети септември започва революционната чистка, разбирай, беззаконните убийства. Четвърт век като убийци се спрягат имената на Тодор Живков, Мирчо Спасов, Лев Главинчев. Но това са марионетки. Нужен е кукловод. Това е Трайчо Костов. Доказателствата са неизброими, но тук ще се спрем само на едно.
На 24 септември 1944 г. Трайчо Костов съобщава по ежедневната радиовръзка на Георги Димитров: „Готов е законопроектът за Народния съд. Но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което ще бъде възложено на нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително"!
Три дни и три нощи дори няма закон за задържане на когото и да било. Едва на 12 септември започват по указ арестите на министри, депутати, полицаи, държавни служители, общественици, интелектуалци. Трайчо Костов е получил дългоочакваното разпореждане на Георги Димитров „да се унищожи фашистката интелигенция". Политическият секретар подготвя списъци и нарежда за такива в подразделенията като не пропуска в екземпляра, предназначен за унищожаване след прочитане, „да се унищожат всички следи и документи, за неизпълнението ще се търси най-строга лична отговорност".
Напразно директорът на Народната милиция Енчо Стайков, добросъвестен ветеран на партията, честен човек, се опитва да въдвори ред, но е заплашен че "революционната чистка" току-виж засегнала и него. На 27 септември уморен, унижен и оскърбен, той си подава оставката и на негово място идва съветският възпитаник Раденко Видински.
Ставащото в България кара косите на много виделите англичани да настръхват. Те бият тревога направо до посланика в Москва.
Там той използва гостуването и кани на среща регента Венелин Ганев, на когото заявява, че ако болшевизмът на българските комунисти продължава в същото темпо, те ще настояват за смяна на правителството. Венелин Ганев е черната овца в регентството. Тодор Павлов ще го наклевети пред Георги Димитров: „Напоследък все по-често спори в министерския съвет. Ганев заявява, че съвестта му не можела вече да понася произволите и беззаконието на милиционерите, бивши партизани." Дори предлага да се махнат комунистите от министерството на вътрешните работи, защото дискредитират властта.
Тодор Павлов пък предупреждава, че „в политическа криза той е способен да стори непоправими бели".
Димитров бие депеша по диригента на касапския оркестър да бъде по-внимателен. Трайчо Костов отговаря, че революционната чистка ще продължи още седмица, но явно забравя.
По данни от доклад на Антон Югов до Политбюро от 29 септември 1944 г. се съобщава за арестувани 28 630 души. На Народния съд са дадени около 10 919. Къде се губят 17 611 лица, главно интелектуалци, никога няма да стане ясно.
На 1 октомври Трайчо Костов пак обещава седмица клане на гьотере и после - по закон, но чак на 9 октомври докладва: „На революционната чистка слагаме решителен край". Тази дата странно съвпада с пристигането на 60 души от английската комисия към Съюзническата контролна комисия.
На 17 септември Трайчо Костов като го усуква по килифарски, съобщавайки на Димитров в Москва, че "сред населението се е получил сериозен отлив, има уплаха сред обикновените хора от репресиите". В тоя дух ще цитираме едно писмо от Свищов (и от други места в страната пристигат подобни), в което се казва: „Има отпадане на настроението на масите към властта. Това се дължи в голяма степен на арестите около Народния съд".
Веднъж привършил беззаконните убийства, Трайчо Костов запретва ръкави за втория епизод на кървавия спектакъл. Измъчва се, че не може да стори нищо на княгиня Евдокия, нарича я Пепелянката и стоварва ада си и върху военните.
Само че Дамян Велчев му се опъва по военному. „Аз не мога - заявява пред Политбюро той на 28 ноември 1944 г. - да позволя да се дезорганизира моята армия, да се арестуват офицери. Това, което прави милицията, ще принуди народа да хване гората!" „Вие защитавате фашистите!" - скача му Трайчо Костов. „Не! Аз защитавам честта на българското войнство!" – е отговорът.
Все по това време в Народното събрание Никола Петков заявява: „Аз напуснах Отечествения фронт, защото избивате хората. Отечественофронтовци избивате!"
Трайчо Костов пише до Димитров на 13 декември: „Добре, че тук е Червената армия, иначе щяхме да имаме гражданска война". Димитров отговаря на мига: „Маневрирай! Нямаме интерес от правителствена криза!"
На 20 декември започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Трайчо Костов се заема да командва съда, ако тази институция може да се назове така. Този най-представителен 13-членен състав има само петима юристи, останалите са от кол и въже, начело с пенсионираната даскалица Рада Тодорова, страшилище за децата някога, страшилище за възрастни сега, която носи и пищов по време на заседанията.
Трайчо Костов е убеден, че нему е дадено правото от народа да определя смъртните присъди, а Народният съд само да ги оформя законно.
На съвещание на Политбюро на ЦК на 20 януари 1945 г. дори влиза в остър конфликт с Антон Югов и народни обвинители, че смъртните присъди, които политическият секретар иска, са прекалено много.
По първия процес на Първия върховен съд Трайчо Костов се задоволява само с 33 смъртни присъди, но ще излее яда си при втория процес. Той е над депутатите, сред които има 17 генерали, 60 адвокати, 22 търговци и видни интелектуалци. Напразно изтъкнати комунисти като Върбан Ангелов и Владимир Димчев, народни обвинители, апелират към справедливост. В крайна сметка съдът се спира на 25 смъртни наказания. Ние не знаем какви номера е правил Трайчо Костов, но само след два дни, при произнасянето на присъдите, осъдените на смърт депутати са вече 67. Смъртно наказание има дори за такива подсъдими, за които обвинителите са искали до 8 години затвор.
Подобна е историята и с другите върховни състави, както и с 119-те процеса в провинцията.
В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. Два дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.
