Цар Фердинанд

 

В най-новата ни история месец септември е наситен с най-много знакови събития – раждане на диктатори, смърт и погребения на царе, преврати, революции, убийства, срив на политически кариери.

На днешния ден през 1948 г. в немския град Кобург на преклонна възраст издъхва Фердинанд I, цар на България. В изгнание монархът надживява смъртта на синовете си Борис и Кирил, както и края на династията в България.

На смъртния одър той пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?", а последната воля на Фердинанд I е да бъде погребан някога в "любимата му България". Затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, но там остава и до днес.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след смъртта на сина му Борис.

В България обществото и до днес е раздвоено за личността на монарха и историческата му мисия. По-скоро настроенията към Фердинанд I остават негативни, а издигането му на престола се приема като една от най-големите грешки на Третата българска държава.

Taзи династия е плод на изключителните амбиции на майката на Фердинанд - Клементина. Дъщерята на последния френски крал, издънка и на двете династии - бурбонска и орлеанска. Преди Фердинанд тя е уредила по-големите си двама сина в кралски фамилии като ги е оженила за дъщерите на белгийския крал и бразилския император. При прогонването на фамилията и от Франция, семейното и богатство се установява в английски банки. Освен, че е била изключително богата, тя е била и влиятелна и амбициозна. Кралица Виктория казва за нея, че тя е този политически противник, който винаги би искала, но на който никога не би се противопоставила. Граф Ото фон Бисмарк казва за нея, че тя е най-добрият политически мъж в Европа. Клементина е била обзета от амбицията да уреди и най-малкия си и обичан син - Фердинанд на кралски трон. За съжаление, това е било втората половина на 19 век и свободните тронове са били на привършване. Българският се е явявал последната възможност за нея. За неин късмет, точно по това време започва сближаване на интересите и политиката на царска Русия и републиканска Франция. Тя даже е работила за френското рзузнаване, а майчиния език и възпитанието а децата й са били френски.
Сближаването между Франция и Русия води до по-късния съюз, наречен Антанта. Русия след изгонването на Батенберг е затруднена в избора на нов български княз и разузнаването и си блъска главата като как да измами Запада - хем да назначи компромисна за него фигура, хем да не противоречи на руските интереси в България. Решението го намират граф Лобанов-Ростовски - посланик на Русия във Виена и Клементина, с чието семейство са били в приятелски връзки. Френското разузнаване също казва благословията си. Знаейки за тази игра, австрийският император, кралица Виктория и германският канцлер Бисмарк, до които Клементина и синът и се допитват преди това, категорично отказват одобрението си за тази кандидатура. Майка и син не се допитват до руския цар, който тръби гръмогласно "омразата" си към Фердинанд.

И на една оперна постановка във Виена, на която присъстват тримата пратеници на Стамболов, майка и син им се представят. Останалото всички го знаем. Лобанов-Ростовски е повишен - става външен министър на Русия. Фердинанд поема ангажимента да отстрани Стамболов и да възстанови дипломатическите отношения с Русия. Франция праща граф дьо Бурболон, офицер от френското разузнаване, за личен секретар на Фердинанд в продължение на 20 години.Клементина, естествено идва също със сина си в България и дава своя дял в делата му. Ангажиментите към Русия са изпълнени стриктно - Стамболов е убит, назначено е русофилското правителство на Константин Стоилов, отношенията с Русия са възстановени, престолонаследникът е кръстен православен, а детронаторите на Батенберг - руските агенти - Радко Димитриев, Анастас Бендерев и др. са амнистирани. Естествено, Русия прави театрални опити за "заговори" против Фердинанд, като например оперетния заговорник, капитан Набоков и пр. Кой се съмнява, че Русия не може да убие някой, който си поиска? Има едно нещо, което я възпира да убие монарх - по това време тя е най-яростния крепител на монархизма в Европа. За това не убиват и Батенберг по времето, когато е монарх. Но остават съмненията за последвалата го след това ранна смърт. Убийствата на Стамболов, д-р Вълкович, Захари Стоянов, Димитър Петков, ясно показват почерка на Русия. Остава въпросът, защо Фердинанд, тръгва срещу Франция и Русия през есента на 1915 г.? Отговорът е прост. Защото знае, за подготвяното споразумение Сайкс-Пико. Съгласно него Цариград се дава на Русия, а тя не търпи да няма пряка връзка с териториите си. Така, че това е било смърт за България. Фердинанд не е имал избор. В крайна сметка тази династия ни донася национални катастрофи, комунизъм, национално разделение и руско влияние. Симеон II спазва традицията.

малко подробности за влизането ни в ПСВ:
А намесата ни във войната, всъщност била вече решена: тайният договор, сключен на 24 август 1915 година от Фердинанд и Радославов с Германия и Австро-Унгария, задължавал България след 15 дни да проведе мобилизация, след 35 дни да започне военни действия против Сърбия съвместно с Германия и Австро-Унгария под общото командване на немския генерал-фелдмаршал Фон Макензен.

Освен тайната на този таен договор, имало още една тайна:

През 1931 в Германския Райхстаг депутатът Хиндербергер прочел страшни изобличителни документи от тайния държавен архив, които неопровержимо сочеха, че Фердинанд е продал на германците срещу 25 милиона марки и България, и националните й идеали.

И наистина, в началото на 1921 година Фердинанд получил от германското правителство „лична помощ" от 1 500 000 златни марки, през 1925 получил още 1 000 000 и през 1925 - още 1 000 000 златни марки40 - по-нататък не се знае, но казват, че и Хитлер му плащал...

Звучи невероятно, но го потвърждава личният Фердинандов биограф Ханс Рогер Мадол и по-сетнешният възторжен биограф Стивън Констант, цитирайки написаното по този повод в немската преса по онова време:
„Кобургът рискува кръвта и имота на любимите си българи едва след като се осигури чрез един частен договор, че тоя риск не ще струва нищо нему лично..."
Докато България се колебаела на коя страна да влезе във войната, Тодор Александров и ген. Протогеров решили „да помогнат на правителството да вземе правилното решение":въоръжили с австрийски средства голяма чета, нахлули в Македония и при Валандово ударили в гръб сръбската армия, която воювала тогава с Австро-Унгария -целта била да се провокират сърбите да нападнат България (както ще напише малко след това Фердинанд в Манифеста си: Сърбия... нападна собствената ни територия и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя),което ще принуди българското правителство да вземе странЦентралните сили, да обяви война на Сърбия (което след малко ще стане) и да освободи Македония, присъединявайки я към България.

Играта е била още по-страшничка, тъй като Фердинанд и Радославов, нарушавайки конституцията, обявили войната без съгласието на Народното събрание, те дори не счели за нужно да го известят.

Без да пита Народното събрание, известният в миналото сопаджия д-р Васил Радославов променил Военнонаказателния закон: най-малкото неподчинение, несъгласие или съпротива на „единствено правилната" правителствена политика се считало за предателство и се наказвало със смърт.

Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година.

Преди това отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителят казава:“ България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България“. Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адюнтант на Фердинан- занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва:“Това може да се говори само на моя задник“. Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, той казва простичко и ясно:“Този задник ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук.“ И това са сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели.

Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза :“Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада. А Австрия ще плати жестоко за това.“ Това се сбъдна. Фердинанд не послуша и България изгуби войната. Австро-Унгария като империя се разруши и от нея се създадоха държави: Австрия, Чехословакия и Унгария.

Българските войски бяха по фронтовете – мръзнеха, гниеха и гладуваха скъсани и голи в окопите. Мъжете по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори:“Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки.“ Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел „Лондон“ в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, той каза :“Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне.“ Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България.

Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При него е изпратен официално лице да питат за съвет. Учителят каза:“България трябва да излезе 6 месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание.“ Думите са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия генийй в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. Фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение :“Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис.“ Занасят новината на царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал и бе го плеснал с ръка по повод съвета на Учителя. Така, че задникът на Кобурга напусна България в полза на сина си Борис. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите му са изключително тежки за страната – репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско, Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа.

"Убийствата на Стамболов, д-р Вълкович, Захари Стоянов, Димитър Петков, ясно показват почерка на Русия. " - показва почерка на Фердинандовата ръка и контролираните от него македонски главорези.