Прочетен: 2548 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2016 23:43
"Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865
...
На специалистите е добре известно, че в средните векове българите са считани за старо местно население на Балканския полуостров:
Константин Иречек:
“В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители)”
...
Петър Добрев - най-известният популяризатор на "памирската теза" за произхода на българите:
“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148" - източник
...
Прическа чумбас:
Тракийски борец с чумбас - музей в Берлин, изложба на тракийската култура
Древно изображение на борци от остров Тера с чубмаси и перчеми. Типичен пример за "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки
Жени от остров Тера със същата прическа
Рибар от о-в Тера с чумбас - плитка и перчем
Тази прическа е отличителна черта на предгръцкото (негръцкото) население на Балканите.
Древногръцкият историк от 1 век Плутарх обяснява, че това е обичай на абанти (пеласгийско племе) и на мизи (тракийци). |
Ние носим перчеми до преди 100 години по селата. От криворазбрана цивилизация, даскалите /"европейски" възпитаници/ са карали българските деца да си остригват перчемите. (Райко Сефтерски. Принос към проучването на "перчема" или "чомбаса" у старите българи. Авитохол. 2002, кн. 21, с. 38-48)
Прическа чембас при българин от епохата на Възраждането (Павлович, 1872) |
...
Името пелгари
Народът, който гърците заварват тук, записват като "пеларг" или като "пелгар" ("пелгарой") - въпрос на съвременен прочит.
Грешката в прочитането на името на пред-гръцките жители като "пеласг" е на някои съвременни историци:
За пестене на място старите автори записват думите съкратено. Това може да породи разместване на буквите при четене. И така – пелАРГ или пелГАР? Според византолога Гардхаузен, когато в стар гръцки текст имаме букви една над друга, правилото е: първо се чете горната буква, а след това долната. Затова името трябва да се чете "пелгар".
Акрополът в Атина се намира до античния квартал Пеларгик (т.е. Пелгарик) - това е "пеласгийския" квартал - един местен "анклав" в погърчения град.
Самият хълм Акропол - според древногръцки автори (Херодот) - е застроен от "пеласгийски" архитекти.
Една героиня от гръцката митология носи името Пиларга - тя е дъщеря на "пеласга" Данай. Колебанието между "е" и "и" показва, че с особения си език, гърците се опитват да предадат звук, който не могат да изговорят.
Името пелгари е доказано от д-р Йордан Табов: "Старите българи".
То е равнозначно на "българи" - понеже гръцките пришълци не могат да изговорят "Б" и "Ъ".
...
Йоан Цеца - „Хилиади” (11 век):
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара."
"Гръцки източници за българската история" т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105 - източник
...
Йоан Зонара - речник: "Пеонци - латинско име или тракийския народ македонци. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи. Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България."
...
Йоан Екзарх, 9 век - “Шестоднев”: "Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи."
"Шестоднев" на Йоан Екзарх
...
Византийският хронист Йоан Малала:
ЙОАН МАЛАЛА - ”Хронография”; ГИБИ; Том II; София 1958г.; с. 206
Малала е сириец, живял през 5-6 век - два века преди Аспарух.
...
Михаил Аталиат, византийски хронист от 11 век - „История”:
"...българите са мирмидонците..."
...
Поп Филип в бележка към Манасиевата хроника потвърждава, че Ахил и воините му мирмидони са българи. (Христо Маджаров - „Златна България”)
...
Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин:
“И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
с тях бе Ахил, многославният син на Пелей,
и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци,
на брой две хиляди и петстотин …”
Той описва и българи на страната на Троя:
“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,
от река Аксиос, сиреч от известната Вардар
…
Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."
...
Цар Калоян заявява, че ние сме наследници на Троя:
Според анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци, те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал:
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”
...
Йоан Зонара - речник: "Илири, варвари, траки – мисля, че са българите."
"Извори за българската история", том 14 - източник
...
Изображение на Александър Македонски с чумбас
Върху короната на българските царе е изобразен Александър Велики. Те го смятат за български цар, а себе си - за негови наследници.
Златна пластина от Преславското съкровище, част от корона или царска диадема - с изображение на Александър Велики:
Преславското съкровище е заровено, за да бъде скрито преди нашествието на ромеите - Х век
На главата си Александър Велики носи същия тип корона с плочки, каквато са носели българските царе и която е скрита заедно със съкровището:
Пластината от Преславското съкровище може да се види в Археологическия музей на Преслав
Изображението на Александър върху короната на българските владетели е сензационно. Имаме свидетелство за една много силна българска традиция.
Иконографията е позната в средновековието - тя изобразява колесницата на Александър, която лети с помощта на грифони, които той мами с две парчета месо в ръцете си.
Други примери:
Изображение на колесницата на Александър Велики от фасадата на църквата Сан Марко, Венеция - ХІІ век
Това изображение от Венеция е с два века по-късно от изображението върху короната на българските владетели.
Изображение върху сребърна чаша, с три века по-късно от българското - ХІІІ век:
Рожденото име на Александър (според арабски източници) е Искандaр. Александър е гръцки вариант на името. И днес у нас има подобни имена - Божидар.
...
Думите "трак, траки" на древногръцки означават "див, суров човек" - синоним на по-късното "варварин". Пламен Пасков
На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". Терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно, да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а "гяури" или "рая". инж. Емил Живков - "Траките"
...
Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход - 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”
("Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum") друг източник
...
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
...
Византийският император от 10 век Константин Багренородни пише за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
...
Софроний Врачански - "Неделник":
"Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."
...
В съчинението за “Готските игри”, съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват „българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки“. Всички се явяват в национално облекло. Българите са посочени сред местните народи. |
...
СТАРИТЕ КАРТИ
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Картата е "източно ориентирана" - "горе" е изток
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в.
Св. Йероним живее 3 века преди Аспарух.
...
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare"
И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ("Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant". Ravennati Cosmographus)
Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан - готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
...
Шлемът на Тервел (реконструиран по негов печат) е еднакъв с парадните шлемове на гетите (северните траки).
Оловен печат на Тервел, наследникът на Аспарух |
Изображение на Тервел от оловния печат, който се пази във Вашингтонския музей |
...
Градежите на "прабългарите" са същите като на траки и даки. Строителния стил на Плиска и Преслав е идентичен на тракийските градежи от Старосел и Костещи (Стара Дакия).
"Златната черква" във Велики Преслав по план е като повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.
...
Омуртаг си строи храм-гробница, също както царя-жрец на "траките" гети Залмоксис.
Гетския цар Залмокс - наричан от "траките" и Гебелей (според Херодот) - преживе построява храм-гробница, в който извършва мистерии. Подобен храм-гробница си строи и Омуртаг - според "Търновския надпис" върху негова колона.
...
"Тракийската" могила в Свещари е доизградена от Омуртаг "с подчертано уважение към култа към мъртвите и Залмоксис. Омуртаг се е погрижил не само да я съхрани, но и да я донасипе, за да я направи по-мащабна" - казва историка Йордан Стефанов, директор на музея в Исперих.
"Свещарската гробница" в могилата поддържана от Омуртаг
"Тракийски" некрополи се използват и за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Има могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт!) се откриват гробове датирани от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е.!
Открита е и могила, насипана през VIII-IХ в. от българите, по начин абсолютно сходен с гетския.
...
Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук, който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият капик и т.н.
Облеклото на "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г.
Орфей в народна носия:
Носията на Орфей в три цвята - бяло, зелено, червено
ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ
Реконскрукция на древна тракийска женска носия - с кройката и шевиците. През Бронзовата епоха в Тракия носят дрехи, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. |
Съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани:
- Прическа чумбас (перчем), бръсненето на главата и оставяне на опашка - тракийски и български обичай.
Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри (бродирани) ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.
Мъжката тракийска носия от изображения на тракийски мъже от Античността: от мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии. Източник - http://sparotok.blog.bg |
Зейра - ямурлук Траки, наобиколили Орфей, облечени със зейри |
||
Херодот описва шарените ямурлуци на траките, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката. |
...
КОНЕН НАРОД
И траките и прабългарите са описвани като конен народ.
Използване за храна на кобилешкото мляко - тракийски и български обичай.
Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско мляко” – това е известно и за мизите - и за българите:
Омир нарича мизите "коньодоячи", които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко.
Образът на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с "Мадарския конник".
Оброчна плоча на тракийския конник - III в., намерена в светилището при с. Езерово, Пловдивска област |
Мадарския конник - VIII в. |
Плочките с Тракийския конник и Мадарския конник имат твърде голямо сходство и в коня, и в конника, и в изобразените куче, лъв и орел. Точно край Мадара са намерени 14 плочки с Тракийския конник. Те се откриват и в цяла Североизточна България - територия, обитавана от гетите - северните траки. Голямата роля на коня в живота на древните българи е добре известна. Същото е и при "траките". Конят е бил погребван заедно със своя господар. |
...
СВЕТИЛИЩА
- Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище.
...
ЕЗИК
Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.
Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.
sparotok.blog.bg
...
Ятовата граница е хилядолетна, и доказва местният характер на българското население.
Академик Владимир Георгиев: "В дако-мизийския /"тракийския"/ език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското е (от ие е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския /"тракийския"/ субстрат". |
Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини (или Майчини планини, "родна" планина). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Другото название - Балкан има очевидна близост с нашия етноним.
Д.Делчев, "Хемусъ и Родопи", София, 1925 г. - стр. 3
Има десетки свидетелства, че Стара планина е наричана от античните българи /"траките"/ Аймон, Емон, Емона, Емине -различни форми на Имеон.
Прословутите "проходи на Имеон" през които преминавали често българите са проходите на Стара планина.
...
РОДОВЕ
"Прабългарски" родови имена със съответствие у "траките" - Ермиар, Вокил, Дуло, Котраг(ир), унугур, сарагур:
Ерм е тракийско име, то както и Вокил се среща още през 14-ти век преди Христа, Дуло отговаря на тракийката дума ДУЛ-род, наставката "гур" при унугур, кутригур е вариант на споменатата 500 години по-рано наставка "гер" при тракийските дигери, кимерии, пурогери, другери.
"Прабългарското" име Аспарух, или още Еспор на "тракийски" означава конник - и е сродно с тракийските имена Вед Еспис (сам конник) и Аспар, който е живял в Тракия два века преди Аспарух.
Вокил е идентично на споменатото през 14 век пр.Хр. Вокил.
Телец е сродно на името на мизийския цар Телеф.
Токту е сродно на споменатото през 14 век пр.Хр. Токеу.
Винех е сродно на споменатото през 14 век пр.Хр. Винайо.
Кубер е сродно на Кубаба-Кубела.
ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СА РАЗБИРАЕМИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
А доста се употребяват и днес – Медок–Медко, Бузас-Бузо, Карсимар-Красимир, Беримар-Беримир, Лалас-Лалко, Батас-Бато, Котус-Котьо, Балей-Бальо, Вендис-Венда...
...
ПИСМЕНОСТ
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Окончателно, копейки, окончателно:)