ПИСМЕНОСТ
Съществуват 42 успоредици между тракийските линеарни писмености и руните на старите българи.
Ако на руните от розетата от Плиска се даде стойност на тракийски линеарни знаци, се разчитат български думи като лоно, лепи (хубав), пек (жега)...
Траките са белязвали конете си с тамги - както са правели и старите българи.
ОБИЧАИТЕ НА "ТРАКИ" И БЪЛГАРИ
|
КУКЕРИТЕ В АНТИЧНОСТТА Сведения за кукерски игри през IV век намираме в житието на светията Дазий. В “Медното гумно” на проф. Иван Венедиков обичаите ни са описани добре.Той посочва местния им "тракийски" произход.
Митко Белчев Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей. Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. |
 |
...
ДЪРЖАВНА ТРАДИЦИЯ И ОБЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО
Липса на кастова система и при "траките" и при "прабългарите":
В тракийските царства на престола сяда най-уважаваният, а не се наследява (според Фол).
През 10 век България се дели на "комитати". Цар Самуил е син на комит Никола - това не е наследствена титла на феодал - а административен пост - областен управител. Той не се предава по наследство - комитите се назначават. На българския престол не се спазва правило за унаследяване. Владетелите посочват рода си и се гордеят с него, но унаследяване на трона от баща на син, макар и срещано, не е задължително.
Липсата на робовладелство
Древните траки са били свободолюбив народ и никак не са долюбвали робството. Робовладелството не се наложило в бита им. И древните българи не са имали робовладелство. По традиция и в Търновската конституция е записано, че робът стъпил на българска земя автоматично става свободен.
...
Общи черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":
- Днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
- Ритуално пиене от чаша-череп на противник - тракийски и български обичай.
- Цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко.
- Огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски".
Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 г. В много български апокрифи, народни приказки и песни, присъства образът на Цар Траян. Абсурдно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито - десетки векове - спомени за събития, които не ги касаят.
- Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
- Принасяне на жертви - коне и кучета.
- Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава - "Вълчи град"). Същото важи и за "прабългарите".
- Власт над природните стихии на жреца владетел.
- Тракийските войски били облечени с брони. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
...
БЪЛГАРСКИ БЕЖАНЦИ В АНТИЧНОСТТА
В ирландската митология векове преди Христос един народ избягал от гръцко робство и се преселил в земите на днешна Ирландия. Той се наричал "Фир Болг" - Народа Болг, Хората на Болг. Това се разказва в средновековната ирландска "Книга на нашествията".
Ирландските саги разказват, че Фир Болг напускат Тракия, че Хората на Болг бягат от гръцко робство и доплават до Ирландия.
Народът Болг е известен с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди.
Столицата на Фир Болг се наричала Тара
Старобългарската дума "Тарно" означава крепост.
Някои от имената на кралете на Фир Болг - Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис (Борис).
Женски имена са Етър, Ануст, Кнука.
Според Encyclopedia of the Celts - Енциклопедия за келтския свят - "Fir bolg" е равнозначно на "fir vulag". "Vulag" очевидно е гръцка транскрибция на името.
History of Ireland:
Пише за Murtagh MacLoughlin (българското име Омуртаг)
Murtagh
Древноирландско име - името на българския владетел Омуртаг.
The Mythological Cycle
Един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat.
Ugaine Morе
Древен ирландски владетел от българската династия Угаин.
В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин.
Смертул
Според староирландските саги - бог на смъртта при народа Болг.
http://ziezi.net/trakite.html
Buain
Ирландското име Buain (Bolg Mac Buain) в превод означава бия, побеждавам. То отговаря на българското Боян - буен, боен.
The Cathmhaol or Battle Champion of Ancient Ireland:
Bolg Mac Buain притежавал меч наречен Calad-Bolg. У българските възрожденски историци Колад е древен български владетел.
Borrisokane, Borris, Borris-Idrone, Borrisoleigh, Borris-in-ossory
Ирландски селища с българското име Борис.
Знаме на ирландската фамилия Болгер
...
НА ДВА КОНТИНЕНТА - НА БАЛКАНИТЕ И В АНАТОЛИЯ
Глава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори, днешна източна Турция. Близки родственици на пелазгите са населявали и Мала Азия. (Виж Българите в Мала Азия от древността)
Броят на днешните потомци на българите в Анатолия възлиза на няколко милиона.
Колев, Йордан. Българите извън България. ТанНакРа, ISBN 954-9942-73-2, 2005
През XIII век охридският архиепископ Димитър Хоматиян описва, че българи са живяли в Мала Азия още преди времето на Александър Велики и от тези българи е родом Св. Климент Охридски.
 |
Кратко житие на Климент Охридски: "1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. |
Мизия в Мала Азия:
Витиня в Мала Азия (голяма област в Мала Азия в античността носи българското име "Витиня" - също както и местности у нас и днес)
Пруса (Бурса) - Анатолия
Още един пример от старите историци, че Мала Азия и Балканите са неразривно свързани - общ свят на родствени жители:
Евсевий Йероним - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините."
БЪЛГАРИТЕ ПЕОНЦИ ПРОИЗХОЖДАТ ОТ АНАТОЛИЯ
Друг пример са пеонците, които според старите историци са българи:
Техни родственици са меонците в Мала Азия. Според днешните историци, балканските пеоните са меонски преселници:
Предполага се, че около 1500-1200г.пр.Хр. пеонците са живели в Мала Азия (древна Лидия) под името Меонци (Меония). След преселение на народите, настъпило около времето на Троянската война (1245/35 г.пр.Хр.), много от тях се заселват на Балканския полуостров.
...
Турският историк проф. д-р Зеки Веледи Тоган за древността на българите в Анатолия:
| "Когато скитите идват към Източна Европа, те прогонват кимерийците - които живеят в Северен Кавказ - към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези кимерийци като прадеди на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимерийците като прадеди (деди) на българите... M.И. Артамонов отбелязва: |
 |
Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава", също и в Летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г., се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар, Булгар и Анкара.
...
Залмокс (Гебелей) - цар-жрец и тракийски герой (гръцката дума херос е производна от тракийското геро, герой)
Орол (Орел) - 2 век пр. Хр. "Тракийската" дума "орол" означава орел, според акад. Вл. Георгиев. Неговото име отговаря на българските Орльо, Орлин.
Буребиста - 1 век пр. Хр.
Скорил - 1 век пр. Хр.
Котис - 1 век пр. Хр. "цар на гетите" (според Светоний), "цар на траките" (според Овидий).
Скорило - 1 век, баща на Дечебал. Името отговаря днешното българско име Скорил и има за корен "тракийската" /българска/ дума "скор" - бърз. Наставката "-ло" се среща и в други български имена като Ивайло, Борило.
|
Дечебал - управлява от 86 до 106 г. Старите български историци го сочат за български цар - "История во кратце..." на йеросхимонах Спиридон. Той е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал. СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ АСПАРУХ За Дечебал има спомен в нашия фолклор. В Българската митология има един легендарен обзраз - Дете Големеше. |
|
Така царя-защитник на Балканите е останал в нашия фолклор - като Дете Бал ("голямо дете" или "дете владетел") или Дете Големеше. Името "Дечо, Дечко" отговаря на името Дече Бал.
Това не е единствен случай, когато в българските народни предания се разказва за лица и събития много по-стари от "идването с Аспарух". Така е и с "Цар Траян" (римския император - врагът на Децебал) - образа му е ярко запазен в българския фолклор. Образът на Траян в нашия фолклор не е привлекателен. За завоевателя ние имаме саркастична приказка - "Цар Траян има магарешки уши". Вероятно тя е имала някакъв конкретен злободневен повод.
Вежин /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Дечебал - разпространено име сред българите - Вежен, Вежин, Вежинов. източник
Старата столица Върхели - с градеж и аритектура същите като на Плиска и Преслав
 |
Столицата на Дечебал - Върхели под обсада - от колоната на Траян Цитаделата на града била изградена от добре подредени каменни блокове - също като "прабългарските" градове |
САРМИЗЕГЕТУСА - СТОЛИЦА НА САРМАТИ И ГЕТИ
инж. Емил Живков
Древния град Върхели в Централна Румъния днес е известен и с името Сармизегетуса.
Намира се в област, която се нарича Градище, в планина с името Оръжие.
Изглед:
Път изграден от каменни квадри - абсолютна аналогия с пътя край Плиска.
Пътят във Върхели:
Пътят край Плиска:
Градежи във Върхели:
Зидовете на "Омуртаковия дворец" в Плиска:
|
Обрядни кръгли съоръжения във Върхели, |
Дворецът в Плиска |
Каменни стълбове в правилни редици край Върхели - същите като така наречените "девташлари" край Плиска:
За сравнение: девташларите край Плиска
Народни носии на населението около Върхели (Сармизeгетуза) днес:
Около Върхели е останало компактно българско население, което не е напуснало земите си при агресията на Траян. Доказано е по археологически данни присъствие на българи в близост до районите на разрушената столица Сармизегетуза в началото на IX век.
...
Йоан Антиохийски (7-8 в.) пише, че около 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с “тъй наречените българи”, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Той се обърнал към Сабиниян Велики, воеводата на Едеса (Воден).
...
Придворния историк на готския крал Теодорих епископ Енодий Тицийски, живял през втората половина на 5 век и началото на 6 век, пише, че в 504 г. Гърция (Византия) започнала война със своите българи, защото искала да ги подведе под опекунство. Енодий е съвременник на описваните събития.
...
В Хрониката на владиката Йоан от Никиу от 7 в. Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се надигнал (516 г., сподер други - 514 г.) против император Анастасий и след битка с ромейския военачалник Кирил, Кирил се оттеглил във Варна, а Виталиан останал в провинцията България. (H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378)
Йоан Никиуски не само нарича Мизия с името България, но казва и че България е била римска провинция.
Събитията описва и византийския летописец Теофан: през 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от българи.
Това се потвърждава и от Константин Багренородни, който пише, че до император Хераклий (610-642) България се е намирала под римска власт.
Той пише още за времето на Хераклий: "Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора."
...
Дълго време официалните византийски (гръцките) историци наричат българите с "официалното" име "мизи".
В краткото житие на Св. Климент Охридски (наречено "Охридска легенда") охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи..."
Прочутото обвинение на имп. Роман Лакапин срещу Симеон е: „мизиец обладан от скитско безумие”. Мизийците са омразни за гърците, понеже това са племената пелазги, срещу които данайците (гърци) воюват от векове и заради тях днешните гърци не могат на навлязат в континента.
...
Старите български историци от 9 век считат, че "скити" е прозвище за българите: “Хронография" на Йоан Малала е преведена на български по времето на цар Симеон. Навсякъде в съчинението българския преводач е заместил “скити” с “българи”.
...
Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой в 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ". Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важно - приписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ. Здравко Даскалов
...
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи:
Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:
"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."
Докато сме под византийско робство, гръцките летописци и византийската власт отново предпочитат да наричат българите "мизи".
...
БЪЛГАРИЯ - ИЗВЕСТНА СТРАНА НА БАЛКАНИТЕ В КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
По това време - 4 век - латинските и византийските автори започват наред с официалното име "мизи" да наричат българите и със собственото им "простонародно" име.
И посочват, че сме стар народ и страна на Балканите. Те използват израза "тъй наречените българи" и уточняват, че по-рано българите са наричани по друг начин - мизи и др. Също и че българите са старите мизи.
Римския историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ. източник
Енодий Тацийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ. източник
И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.
Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име (мизи).
Мизите (Mysi, Moesi) са стар тракийски народ в областите между Дунав и Стара планина, а също и в егейския бряг на Мала Азия. Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин.
Древногръцкия географ от 1 век пр. Хр. Страбон е категоричен: мизите в Мала Азия - казва той - са траки.
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав".
Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
Ето какво пише един византийски император през 10 век - Константин Багренородни - за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
http://www.kroraina.com/g_cenov.html
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
|
В своя "Неделник" Софроний Врачански пише за времето на римския император Константин: "Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име." http://ziezi.net/trakite.html
(Софроний е точен: отначало имп. Константин няма контрол над източната част на империята - тя е под властта на съимператора Лициний. Константин я превзема след няколко битки срещу Лициний.) |
 |
 |
В съчинението за “Готските игри”, съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват „българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки“. Всички се явяват в национално облекло. Българите са посочени сред местните народи.
император Константин І Велики - 4 век (мозайка от "Св. София" в Цариград) |
...
АКВЕДУКТ ОТ БЪЛГАРИЯ
Емил Живков:
Анонимен автор разказва за водопровод, прокаран от император Валент (или от Константин). Акведуктът вземал води от територията на България.
Дългият 150 км водопровод взема води от района на град Визе. Това е столицата на последните одриски ("тракийски") династи (парадинасти). Анонимният автор слага знак на равенство между земите на одриската столица Визе и България.
De aqueductis e Bulgaria devectis. Анонимен автор. Старините на Цариград. ГИБИ т. ІХ
Карта на акведукта и каменната стена, която император Анастасий изгражда през 515 година, за да защити Константинопол от българите. Английски археологически сайт
...
ВЕК И ПОЛОВИНА ПРЕДИ АСПАРУХ РОМЕИТЕ СТРОЯТ ГОЛЯМА СТЕНА, ЗА ДА СЕ ПАЗЯТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Прочутата Дълга стена се издигала пред подстъпите на Цариград - на мястото на линията Чаталджа - от Черно до Бяло Море и дължината и била 70 км. Тя е построена през 515 г. от император Анастасий, за защита от българските войски - пише византийският хроникьор и теолог от XII в. Йоан Зонара.
Павел Дякон, Готфрид Витербски, Алберт Кранц и Павел Емилий пишат, че българите, които ЖИВЕЕЛИ ОКОЛО ДУНАВА, в 450 г. нападнали краля на лангобардите Агилмунд, убили го и разбили лагнобардите.
Комес Марцелин пише, че патрицият Цита бил разбит през 535 г. край р. Янтра в Мизия от българи, та едва избягал през шипченския проход към Цариград.
...
ВЪНШНИЯ ВИД НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
Изображение на слуга, който носи панталоните на господаря си - гробница от IV век, в Силистра. Панталоните са необичайно облекло за римляните. Носели са ги "траките" и българите.
Омуртаг с панталони.
Одрински жител - с панталони - изобразен в гробница от IV век преди Христа.
...
|
Роден през 173 година в Северна България. Баща Мичо, майка Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През три годишното си управление (235-238) не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия. Българските Възрожденски автори споменават Максимин като "български кесар" (Зографска история). |
|
ВЕТРАН
Ветраний е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.
ЮСТИН
е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.
Авторът на Зографска история го приема за българин по род.
|
ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ - УПРАВДА Юстиниан в българските жития се отбелязва като „св. благоверни цар Управда – Юстиниан”. На изображенията му носи корона в три цвята - бяло, зелено, червено. Леля му се нарича Любкиня. Българин по род според Зографска история. Марнавич в анонимната биография на Юстиниян I (1621 г.): "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомил или Домнион." |
|
Черквата "Света София" в Сердика - построена (или пристроена) от Юстиниян Управда, където той е погребал своя учител, Сердикийския епископ Богомил
В Зографска Българска история пише, че Максимин Трак е българин, а също така императорите Юстин, Юстиниян/Управда и др:
Кесари от болгарите
...
Антропология и генетика
http://www.trakobulgarica.hit.bg
Черепно – костната структура на древния човек по нашите земи и тази на съвременния му наследник съвпадат, според научно изледване основано на ДНК анализ на различни народи и етноси, търсещи вероятни близости финансирано по програми от ООН.
Последните антропологични археологически податки говорят не само за това, че древният българин по никакъв начин не е и не може да бъде тюрк, но и за това, че неговата костно-черепна структура е близка не само до съвременния субект, но и до този от древността по нашите и съседните на нас земи.
...
В
