Димитър Маджаров е роден в село Мерхамли /днес Пеплос, Гърция/ на 15 декември 1882 г. Войводата Димитър Маджаров, един от спасителите на българите от Одринска Тракия, застанал начело на спонтанното съпротивително движение срещу турските зверства през 1913 г. Димитър Маджаров осъзнава потребността от организирана съпротива срещу турските насилници и от 14-годишна възраст е вече сред участниците в тази съпротива.

Като младеж заминава за Добруджа и Варна за връзка на Тракия с този район. Работи по вършачките, а след това и на корабите като се свързва с прогресивни руски мислители. Препраща оръжие не само за Тракия, а и за Македония. Във Варна живее в къщата на Капитан Петко войвода. Познавайки опита на мнозина тракийски и Македонски войводи, успява да съчетае в себе си възможностите за издигане на ново равнище четническата борба. Четата се превръща в организирана военизирана единица за съпротива и бойни действия.

До днес никой не е омаловажил ролята и ефикасността на бойната мобилност на неговата чета. Защитата на беззащитното население се превръща в защита на българщината изобщо. За това е и в редиците на националните герои на България. Заедно с войводата на другата легендарна чета Руси Славов показват безпримерна храброст и са връх в четническата борба в българската история.

Когато на 28 юни 1913 г. в Дедеагач научава за настъплението на турските сили срещу българските села, Маджаров иска съдействие от комендантството в града. Получава само 15 броя кримки. Решава, че е най-добре турците да бъдат спрени до Марица. Събира опълчението, доколкото го е имало, и сам поема защитата на подстъпите към реката с малката чета. Българските военни части през това време недалновидно се изтеглят от Тракия.

В сравнение с Руси Славов, Димитър Маджаров е по-спокоен и по-бавно взема решения. Точно за това двамата войводи се допълват в общите си действия, като особено това проличава в битката им за освобождаването на бежанците при град Фере. Чувството му за саможертва проличава  и в думите му: ”Вървете вие! Аз ще остана и каквото е съдбата на българите тук, такава ще и моята!”

Когато на 11 юли турски сили, войска и башибозук се появят на левия бряг на река Марица, Маджаров изтегля четата си на ”Гьос тепе”, но не да се крие, а да я мобилизира, нарича я ”спасителна чета” и променя тактиката, сливайки се от тук нататък с беззащитните хора. Населението започва масово да напуска селата си.

Издевателствата на турците са безмилостни. Въпросът в същността си е политически и целта е пълното обезбългаряване на Тракия. Маджаров осъзнава това и започва да организира в селата т.нар. ”селски милиции” за защита на населението. По това време четата на Руси Славов е в района на селата Манастир и Съчанли, а Димитър Маджаров успява да задържи Фере. Високата степен на организираност води до решението за бърза среща на двамата войводи на 4 август.

Чувстват, че положението става неудържимо и войводите изпращат пратеници до консулите. Така се осъществяват срещите с австро-унгарския и австрийския консули. Те предлагат населението да се стече в Дедеагач. И на 16 септември то е вече там. Двете чети обикалят селата и подготвят хората за съпротива. Димитър Маджаров става инициатор да се сформира българска делегация за консулите, да ги предупреди, че турците се насочват към Дедеагач. Но консулите вече знаят и отговарят, че не са в състояние да ги спрат. По тяхно предложение делегацията се обръща към гръцкия владика, който обаче е изпълнен с омраза към българите, и заедно с гръцките военни предава града на турците.

Българите в дълга и мрачна колона са подкарани към река Марица при Фере. Маджаров е в село Окуф, но тръгва веднага. Тръгва и четата на Руси Славов. Колоната се води от 600 турци. Двете чети имат обща численост 140 души и въпреки това освобождават българите и ги организират за път към България. Руси Славов с четата си води, а Димитър Маджаров охранява бежанците отзад.

Трагедията става страшна когато стигат до село Ятаджик /днешно Маджарово/ на десния бряг на Арда. Заседналият в засада враг започва да избива поголовно. Четите спасяват, колкото могат, хората, които се втурват в студените води на Арда, погиват убити и удавени. Маджаров подава от ръка на ръка дечица.