Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 17:04 - ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩИ през юни 1946 г
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 761 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес се навършват 71 "безпаметни" години от трагичния край на стотици македонски българи, станали жертва на голямата си любов към Македония и Целокупното българско отечество. 

На 7 срещу 8 юни през 1946 година Българската комунистическа партия, с решение и по нареждане на Сталин, Димитров и Тито, унищожават последните съпротивителни сили срещу македонизирането на Пиринския край.

През нощта на 7 юни 1946 г. са арестувани в домовете им и откарани в неизвестна посока повече от 200 членовете на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Сред тях са: ЖОРО НАСТЕВ, СТРАХИЛ РАЗВИГОРОВ, ВЛАДО КУРТЕВ, ЙОСИФ МАРКОВ, КОСТА РИЗОВ, ГОШО АТАНАСОВ, МИХАИЛ КАРАЙОРДАНОВ, ЕВТИМ ОРЛЕТО, АТАНАС ПАШКОВ, СТРАХИЛ ТОПУКОВ, МАНЧО ДИМИТРОВ, КРУМ САРДЖЕВ, ГЕОРГИ ХУКЛЕВ, КРЪСТЬО ПИНЗОВ, СТОЯН КАТОШЕВ, ПЕТЪР ГРЕБЕНАРОВ... В сражение загина КИРИЛ ДРАНГОВ.

Някои от тях са избити още в същия ден. Но трагичният край на повечето от тях продължава да е загадка за най-бизките им – техните деца и внуци. Защото когато някой е издевателствал с живота на цели поколения, когато е унищожавал или провалял съдби, едва ли може да се очаква друго освен следите старателно да бъдат заличени...
Смята се, че с одобрението на Москва част от арестуваните са били предадени от отечественофронтовското правителство на България на титовите палачи в Скопие, или откарани в съветски лагери, други са били зверски избити, съсечени или изгорени живи от органите на българската Държавна сигурност...

За семействата им е ясно, че причината е тяхната последователна убеденост в българския произход на населението в Македония, защитата на българщината в Пиринския край и дългогодишната им предана работа за обединение на родината. Никой от близките им никога не научава истината за тях. Никой опит да се намерят свидетелства за предрешената им съдба не се увенча с успех. На семействата им е забранено да печатат некролози. Тези хора просто се разтопиха във въздуха. Сякаш никога не са живели. В хрониките на съвременната българска история техният казус не съществува.

На 7 юни 1946 г. след продължителни срещи в Москва на Георги Димитров, Трайчо Костов, Тито, Ранкович и пр. със Сталин, в София започва акцията срещу оцелелите към тази дата водачи на ВМРО. Според тогавашния н-к на контраразузнаването Стефан Богданов: "...Югов лично ни нареди, че по указание на Георги Димитров трябва да се ликвидират безшумно и без съд група от пет-шестима македонски терористи, които нямаха нито един извършен терористичен акт против отечественофронтовската власт. Групата се възглавяваше от полковник Дрангов, Жоро Настев и още няколко прононсирани комити-върховисти"...
Богданов бърка - полковник е не Кирил Дрангов, а неговият знаменит баща Борис Дрангов, загинал в Първата световна война като подполковник и посмъртно удостоен с висшия офицерски чин. Погрешно е и определението му "комити-върховисти" - то е заимствано от скопската пропаганда, която съзнателно размива разликата между идейната платформа на ВМОРО (ВМРО) и присъединистката идеология на Върховния комитет, преустановил съществуването си още в началото на XX век. В едно е точен началникът на отдел "Б" в Държавна сигурност - Димитров наистина се намесва в акцията с конкретна директива. "Да се ликвидират безшумно..."

Късно вечерта в дома на Йосиф Марков нахлуват агентите. Зад раменете им домакинът съзира самодоволното лице на "национал-революционера" Тома Трайков. Изправят петимата заварени с вдигнати ръце до стената и след щателно претърсване на жилището ги отвеждат. Само час преди ареста им на път за срещата, насред улицата е задържан Жоро Настев и вкаран в застигналата го камионетка. Камионетките са няколко. През цялата нощ те кръстосват софийските улици и спират на точно определени адреси, за да потеглят оттам винаги с поне един човек повече. Така са извлечени от домовете им журналистът Страхил Топурков, работил за "Македония" и "Зора", юристът Стоян Катошев, запасен офицер от авиацията, старият войвода Стоян Вардарски, учител по професия, адвокатът Васил Шалдев, интелектуалецът Петър Гребенаров. Падат и жертви. При опит да бъде задържан, Асен Заиешев оказва съпротива. Куршумите го повалят на тротоара. Втората жертва е обект на самия Главинчев. Софийският адвокат Манчо Димитров, някога член на Националния комитет на братствата, е в списъка на протогеровисткия ексекзекутор още от 30-те години. Очевидец на умъртвяването му е неговият колега Наум Момчеджиков: "Когато камионетката излезе на площад "Света Неделя", то-ку-що бяха взели Манчо Димитров. Там колата спря и в нея се качи Лев Главинчев. Като видя Манчо, хвърли се върху него и пред очите на всички ни започна да го души. Докато камионетката да стигне до Лъвов мост, Манчо вече беше труп".

По същото време групата на Трайков завардва изходите на сградата, където живее Атанас Пашков. "На 8 юни у нас нахълтаха в 3.30 часа (преди съмване) - разказва съпругата му Христина. - Мъжът ми се опита да избяга през прозореца, но цялата кооперация беше обградена и го отведоха. В 8.30 часа дойде Тома Томов, екзекутор и пръв помощник на Лев Главинчев, и арестува и мене. Откараха ме в ДС на Лъвов мост и лично Трайков ме би и рита така жестоко, че другият, който беше с него, му каза: "Стига, стига!" Бях облечена в бяла рокля - потънах цялата в кръв. В съседна килия пищеше някаква жена, която непрекъснато питаха: "Ти защо ходи на този гроб?"...

Не така лесно се удава изпълнителите на Георги-Димитровото указание да се справят с Кирил Дрангов. Обграден от цяла глутница в дома си на улица "Цар Иван Шишман" № 37 - зад черквата "Свети Седмочисленици", достойният син на легендарния полковник Дрангов отказва да се предаде и открива огън. Това не влиза в сметките на органите на сигурността. Пукотевицата ще разбуди квартала, утре в София ще се заговори какво ли не, а градът гъмжи от чуждестранни журналисти. Димитров е наредил: Безшумно...! В един миг Главинчев и Трайков извикват на Дрангов, че ако не излезе с вдигнати ръце, ще подпалят къщата. А в нея се намират двете деца, съпругата и майката на Кирил. Четирсет и пет годишният мъж знае на какво са способни Левчо и Томата. Като нищо ще изпълнят заканата си. Отговорът му е самотен изстрел в миг на затишие. По-добре сам да сложи край на живота си, отколкото да попадне в килията за "разпити". В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г. ) обаче версията е, че "при престрелка с нашите органи е убит". Последното изречение гласи: "Той обаче убил 6 души от МВР". Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне (и тук не се казва по какъв начин - бел. авт. ) бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Минути след самоубийството на Дрангов тук пристига лично министър Югов. Той не може да си намери място от гняв. Дрангов му е трябвал жив. На каквато и да била цена. Та това е ликвидаторът на Алеко Василев, организаторът на убийствата на генерал Протогеров и югославския крал Александър. Какви прекрасни възможности за съда са пропуснати. Главинчев вдига рамене: що не е бил по време на пукотевицата Югов, та да каже как да стане тая работа.

Едновременно със софийската акция арести са извършени в цялата страна, като почти всички задържани са докарани в София. От град Елена е грабнат Страхил Развигоров, бивш член на ЦК на ВМРО, установил се там като адвокат, от Пловдив - Крум Сарджов, също адвокат, от Варна - Кръстьо Пинзов, стар деец на организацията и тъст на Пашков, наново са прибрани оправданите на миналогодишния съдебен процес Георги Димчев, Петър Козов, Георги Марчев и Никола Политов. Арестантските отделения на Дирекцията, на милиционерските участъци, на затвора гъмжат от хора на различни възрасти, повечето от които са от Неврокоп, Горна Джумая, Петрич, Свети Врач, Разлог. Общият брой на задържаните е почти 200. Димо Дичев докладва пред ЦК, че акцията е преминала "при пълен успех".

На 9 и 10 август в София се провежда тайният Десети разширен пленум на ЦК на БРП (к). Георги Димитров изнася политически доклад, в който македонският въпрос е главна тема. Неточни били определенията Пиринска Македония, Вардарска и Егейска, или Беломорска. "Няма три Македонии. Има само една Македония и тая Македония в основната си част се представлява сега от създадената и развиваща се Македонска народна република". Населението на Пиринския край "още сега трябва да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към НРМ". За българските комунисти това означавало там да се работи усилено "за усвояване на македонския език", "за използване на македонска литература", "за запознаване на македонците от Пиринския край с историята на македонския народ"... Гръм от "бурни и продължителни ръкопляскания" посреща намерението да се пристъпи "още отсега" към практическо изпълнение на замисъла за предателство на българските национални интереси. Димитров доволен оглежда залата. Активът на неговата славна партия изцяло подкрепя директивата на Йосиф Висарионович. Какви прекрасни комунисти! Доловили вълнението на вожда си, делегатите стават на крака и неистово скандират: "Сталин, Тито, Димитров!" Димитров търпеливо изчаква френетизмът им да се поуталожи и отново забива поглед в доклада. Сега гласът му все по-често стига до кресчендо, особено когато изтъква важни конкретни задачи. Една от тях е работата сред македонската емиграция. Крайно необходимо е македонските емигранти, заедно с пиринските македонци да поведат "най-решителна борба против злостните врагове на сближението между България и Югославия, против михайловистите и великобългарските шовинисти, злостните врагове на Народна Република Македония и крепители на реакцията в България!" Делегатите единодушно гласуват решения за предоставяне на "културно обособяване" на Пиринския край. Прочетената от Червенков декларация на пленума по македонския въпрос отново взривява залата. Но тя, както пише Димитров лично до Йосиф Броз, "по разбираеми причини... няма да бъде обявена в печата". Съзнава вождът на червените отродители, че на такъв документ, предоставящ Македония в ръцете на Тито и компания, българският народ едва ли ще погледне с добро око.

Процесът срещу набедените за терористи 22-ма подсъдими започва на 17 август. Според обвинителния акт те били възобновили ВМРО, като създавали и въоръжавали бойни групи. Целта им била да организират "съпротивително движение от македонци, легионери, николапетковисти и други опозиционни елементи, които с терористически действия и саботажи да съдействат за разгрома на Червената армия и нейните съюзници". Единственият "доказателствен материал" са писмените "самопризнания". Ала почти всички подсъдими се отказват от тях, въпреки положения много седмичен труд от страна на инквизиторите. .. ...Нещата не вървят на добре. Съдийският състав е принуден да привика като свидетел главния "следовател" Тома Трайков. По лицето на Томата е изписана смесица от негодувание и обида. Не, над подсъдимите не е упражнявано никакво насилие! Следствието било провеждано съгласно установената практика и при спазване на всички законови изисквания. ... Сега идва ред на тежката артилерия - прокурорските свидетели Лев Главинчев и Перо Шанданов. И единият, и другият извършват по една "гробарска" екскурзия из миналото на ВМРО, но само между труповете на "прогресивни дейци", каквито били и протогеровистите. Перо припомня, че последователите на генерал Протогеров още през 1928 г. имали тайно споразумение с другаря Георги Димитров за общи действия с БКП; тук била причината те да бъдат избивани от михайловистите. Вина за "братоубийствата" имали и обвиняемите Владимир Куртев и Георги Настев, които отхвърляли "коминтерновското схващане по македонския въпрос". Но най-голям виновник бил Ванчо Михайлов, по чиято заповед терористи убили и Тодор Александров. ... По вече утвърдена традиция най-тежките наказания са задочни. Обявените "в неизвестност" Куртев, Настев и Коста Ризов не се явяват на процеса. За Ризов се шири слух, че избягал по време на следствието. Скочил от мотоциклета, с който го карали от Софийския затвор в Дирекцията на милицията. За другите двама - гробно мълчание. Нищо не се чува и за не попадналите в съда Васил Шалдев, Георги Марчев, Атанас Пашков, както и за Йосиф Марков и Гошо Атанасов, които заедно с Куртев и Ризов са арестувани от Тома Трайков в съдбоносната вечер на 7 юни. А това са все хора от списъка на Главинчев…

Има две писмени свидетелства със споменен характер, по които може да се проследи "движението" на тези организационни дейци, първи попаднали в клопката на юнската акция. Но само донякъде.

Според Янко Запрев от Петрич, задържан в Пети софийски милиционерски участък, Настев, Ризов и Марчев са били в същия арест към средата на юни. Тогава "в килията внесоха Георги Марчев от Горна Джумая". Внесоха! За Ризов: "В нашата килия беше и бай Стоян, баща му. Една сутрин чухме откъм коридора гласа на Коста: "Тате, и аз съм тук, да знаеш". Бай Стоян започна да плаче: "Те ще го унищожат..." За Настев: "Видях го пред тоалетната. Викаше на Тома Трайков и брат му Георги, също бивш протогеровист, че не са никакви революционери, а обикновени убийци. А те му се заканиха: "Ще ти покажем кои и какви сме!"...

Според Петър Козов, арестант в казематите на Дирекцията на милицията, до 24 юни там се намирали Пашков, Марков, Атанасов, Шалдев, както и преведения от Пети участък Марчев. На тази дата Козов е откаран с една група в етапното комендантство, но споменатите петима останали в килията. Предполагало се, че ще бъдат изправени пред съда. След тези събития, големите градове с концентрирана емиграция, като София, Варна, Бургас бяха сковани от смъртен страх. Последваха непоносимо дългите години на концлагерите и затворите, където наред с всеизвестните страдалци като Богдан Карадочев, Сашо Сладура, ген.Вълков и други, оставиха костите си хиляди македонски българи.







Гласувай:
5
0



1. rustam - око за око, зъб за зъб
07.06 18:41
Когато Дрангов и компания колеха и разстрелваха земеделци и комунисти през 23 и през 24 в Горна Джумая, тогава им е било хубаво. Тъй че - "каквото повикало - това отговорило"!
цитирай
2. get - - Даскале, за Н-ти път потвърждаваш правотата в думите на Чудомир?
13.06 00:52
rustam написа:
Когато Дрангов и компания колеха и разстрелваха земеделци и комунисти през 23 и през 24 в Горна Джумая, тогава им е било хубаво. Тъй че - "каквото повикало - това отговорило"!


"Виждал ли си умен даскал и зелен кон?"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 111467
Постинги: 214
Коментари: 243
Гласове: 1331
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930