СТАТИЯ „ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД“ ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ, ПОСВЕТЕНА НА 15-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
СОФИЯ, 31 ЮЛИ 1918 Г.

ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Българският народ води много борби, докато стигне до сегашната велика епопея, когато целият въоръжен народ, от всички краища на българското отечество, брани с гърдите си обединената почти родина.
Във всички борби и революционни движения, въстания и войни са земали и земат участие българите от всички покрайнини на общото отечество.
Така българската история на отец Паисий се е разнасяла и чела из всички градове и села, дето се е говорело българска реч и по тоя начин се е пробуждало националното съзнание у целия български народ.
Възраждането – борбите за родна черква и училище – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая борба са взели живо участие българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип, Кукуш и др. се бориха като един човек за отхвърляне на омразното гръцко духовно иго и за сдобиване със свое родно духовенство и черква и с български училища.
Моравските българи, на първо място от градовете Ниш, Пирот, Враня и др., зеха активно участие в тия борби.
И Добруджа не остана надире в тая борба: тулчанските българи в своите уредени училища дълго време служиха за пример на останалите български градове.
Борбите за освобождението на България пак са общо дело на целия български народ. Калофер даде великия поет–революционер Хр. Ботев. Карлово създаде апостола на революцията – Васил Левски. Панайот Хитов е родом от Сливен. Наред с тях имаме легендарните войводи, възпети в народните ни песни: Стефан Караджата от Тулча, Хайдут Велко от Моравско и дядо Ильо Войвода от Македония.
В новите революционни борби за освобождението на Македония също са земали участие българи от всички части на общото отечество, както от освободеното вече Царство, тъй също и от поробените по-рано краища. Степента на участие, естествено е била различна, съобразно условията, в които е била поставена дадена област, режима там, географичното й положение и пр. и пр.
Понеже последните 25–30 години усилията на целия български народ, както на освободената, така и на неосвободените му части, бяха насочени за освобождението на Македония, и понеже революционните борби се водеха вътре в самата Македония, обяснимо е защо участието н тия борби на македонското българско население бе масово, а онова на другите български области – по-ограничено. Македония зимаше участие в тия борби с мъжете, жените и децата. Всеки град и село там, има своите жертви, които оплаква, и своята история, която разкрива с гордост! Всеки хълм, всяка долина, всеки камък представят известно събитие и са свидетели на българския мощен дух, на българската самоувереност, на българското геройство и самопожертвуване за народно обединение.
Имената на Тр. Китанчев от Ресен, Гоце Делчев от Кукуш, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Пере Тошев от Прилеп, Борис Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Чакаларов от Костур и много други – говорят сами по себе си.
И българите от старите предели на Царството имат голям дял от участие в революционните борби в Македония. Известният български поет и писател Ст. Михайловски, родом от Елена и генерал Цончев, родом от Дряново, дълго време бяха председатели на Върховния македонски комитет в София. Генерал Цончев лично взе участие, като водител на чета, в Джумайското въстание през 1902 г., когато биде ранен в сражение. Иван Гарванов, родом от Ст. Загора, като гимназиален учител в Солун, дълго време заемаше най-високият пост в управлението на организацията – председател на Централния комитет на Вътрешната македоно–одринска рев[олюционна] организация. Същият от 1905 г. до самата си смърт, края на 1907 г., бе задграничен представител на организацията.
Първите офицери, които заминаха с чети за Македония, още в 1895 г., бяха поручик Начев от Сливен и поручик Мутафов от Шумен. Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитска околия, бе дългогодишен войвода в Македония, а последните години – член в Централния комитет на организацията. Известният поет Пею Яворов, от Чирпан, ходи дълго време с чети в Македония, издава в. “Дело” в София и хектографиран революционен вестник “Свобода или смърт” вътре в Македония. Тома Давидов, родом от Ловеч, бе един от най-добрите войводи на организацията. Атанас Бабата от Т. Пазарджик и Кр. Георгиев Българията от Враца, бяха дългогодишни войводи, а от началото на 1905 г. до лятото на 1906 г., когато падна убит първият и до 1907 г. – вторият, бяха окръжни войводи в Скопския революционен окръг, избрани от конгрес.
Михаил Попето, родом от с. Диканя, Радомирско, е първият учител на войводите в Македония.
Славе Мерджанов от Карнобат и Соколов от Кюстендил са едни от най-старите революционни дейци в Одринско.
Стара Загора даде на Македонската организация най-много дейци, войводи и четници. Освен Ив. Гарванов, от там са родом войводите Петър Юруков, Ив. Х[аджи]стоенчев, Никола Дечев и много други. Сливен, родният град на Х[аджи] Димитър, даде на организацията, освен поручик Начев, известният заслужил войвода Кръстю Асенов (внук на Х[аджи] Димитър), зел участие в залавянето на Мис Стон за откуп, Георги Папанчев, Димитър Дечев и много други. Чирпан, освен Пею Яворов, даде на македонското дело заслужилите добри войводи Конст. Нунков, Пею Радев. Варна даде – драмският войвода Михаил Даев. Търново даде поручик Панайотов. Плевен даде Параскев Цветков. Свищов – Ив. Ив. Данчев, син на Иваница Данчев и Ангел Нойков, войвода. София даде Нестор Марков (син). Хасково – Дим. Запрянов, войвода. Панагюрище – Лука Иванов. Котел – легендарния в Леринско, Марко войвода. Русе – Ст. Б. Ганчев. Радомир – П. Милев, войвода. Севлиево – Кр. Ив. Контев. Дряново – Боби Стойчев и пр. (Изброени са само по-видните дейци и войводи и почти убитите и измрелите. Жертвите, които са твърде много по понятни съображения се премълчават. – Бел. Т. Ал.)
Освен изброените до тук видни дейци на македонската организация, почти всеки град и село на царството е дало своята дан.
Много офицери и чиновници (между които и генерали и министри), много студенти и ученици от горните класове на гимназиите, много от професорите, учените и от всички класи на обществото се отдадоха на македонското дело, като едни отиваха в Македония и пожертвуваха своя живот за това дело, а други с перо и слово работеха и работят и до сега.
Добруджа също не бе чужда на македонското освободително дело. Силистра даде дядо Симо, Добрич даде най-много парични помощи и твърде много дейци и четници. Най-сетне и в трите войни, които води и продължава да води България за обединението на нашето племе, вземат участие синовете от всички покрайнини на българското отечество. Както през войните от 1912 и 1913 г., така и в сегашната голяма война (1915–1918 г.), наред с българите от старото царство бориха се и продължават да се борят и българите от Македония, Добруджа и Моравско.
През двете войни от 1912 и 1913 г., Македония даде на българската армия 20 хиляди доброволци зачислени и организирани в Македоно–одринското опълчение, което покрай многото други бойни подвизи, съдействува за пленяване отряда на Явер паша, и отби турския десант при Шаркьой. А през сегашната война, Македония даде в началото цяла една дивизия – Македонската, а напоследък и по-голямата част от войниците на Планинската дивизия и на Македонската окупационна бригада са българи от Македония. Вън от това, в списъците на всички полкове, рекрутирани от стара България, имало е, има и сега много българи емигранти от Македония, Добруджа и Моравско, както и много младежи българи, които са избягали на времето от тия поробени области само защото не са искали да служат във войската на народните угнетители, а са предпочитали да се съберат под обединеното знаме, за да се борят за освобождението на своите поробени краища и за обединението на народа ни.
От изнесените до тук факти става ясно, прочее че българите от всички краища на отечеството, свободни и поробени до скоро от разни големи и малки държави, винаги са живели общ духовен живот, били са свързани с общи идеали и са се борили за една и съща обща цел – за своето освобождение и за народното единство. Те са преследвали тая обща своя цел неуклонно и с чудна самоувереност и постоянство. Те преодоляха вече всички пречки и са почти на прага на своето пълно обединение. Храбрата общонародна армия брани смело границите на общото обединено почти отечество. Малко още усилия и твърдост – и българският народ ще бъде на спасителен бряг, и обединен, горд и самодоволен за достойно изпълнен дълг, той ще може да се предаде на мирно културно развитие.
В тая обща война, дето си съперничат по храброст синовете от разни страни на обединена вече и велика България, калява се още повече борческия дух на българина, спояват се с кръв, общи усилия и страдания и без това силните духовни връзки на българите, дето и да живеят те, и се създава едно силно цяло, което никой не ще бъде в състояние да раздели.
Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен.
София, 31 юли 1918 г.
Публ. в в. „Обзор“, год. ІІ, бр. 56, С., 4 април 1936 г., с. 1–2.


www.sitebulgarizaedno.com/index.php

Материалът е чудесен!
Правдив и актуален- 100 години по- късно!

Хубава вечер!

От преди 99 години- бива си го материала
Поздрави!

Здравей, wasp. Статията нали е от същия Тодор Александров, един от водачите на ВМРО убит в края на август 1924 г.
Като за преди век звучи добре, сякаш изпреварил времето си.
Поздрави!

През 1918 г. в разгара на Първата световна война и в навечерието на контраофанзивата на антантските войски на Македонския фронт страната ни отбелязва 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Но малко известен е фактът, че с тази задача се залавя водачът на ВМОРО Тодор Александров, подпомогнат от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Шишков и тогавашния кмет на Крушово Наум Томалевски. Проф. Г. Шишков е избран за председател на Комисията по честването, а Т. Александров - за неин секретар, докато Н. Томалевски – за председател на Тричленната комисия по честването в Крушово. Комисията изработва програма за честването и я разпраща за неговата подготовка. Честванията е планирано да се проведат в Скопие, което да бъде главен център и в София, Крушево и Драма.

Основната част от материалите по честването днес имаме благодарение на Н. Томалевски, който ги е запазил в своя архив, съхраняван днес в ЦДА.
Във връзка с честването Т. Александров пише една от най-хубавите си статии „Духовното единство на българския народ“, която отпечатва във в. „Военни известия“ и е препечатана отново през 1936 г. от Никола Коларов във в. „Обзор“.

За Тодор Александров се говори също,че е известен още и с:

"Ако некой ми каже, дека не съм македонец, ке му отрежа езикот! Ако некой ми каже, дека не съм българин, ке му отрежа главата!"

Поздрави.