Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 06:24 - Европа на повратки в българската си люлка (припомняне от историята)
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 242 Коментари: 1 Гласове:
3



Цанко Живков
http://e-vestnik.bg

image
Българският цар Симеон, основоположник на славянската литература. Художник: Алфонс Муха, 1923 г.

“Европа на гости у дома!” – така най-кратко би могло да се определи започналото българско председателство на Европейския съюз. Защото сегашното име (и не само то) на Стария континент е тръгнало от днешните българо-балкански земи.
Според древната митология Зевс се влюбил във финикийската принцеса Европа и за да я похити, преобразил се на бик. Тя с дружките си безгрижно играела на азиатския плаж, милвала бика и седнала върху гърба му, а той веднага влязъл в морето и заплувал към остров Крит. Така Азия е дала и това достояние на географията и историята. Друго предание гласи, че за финикийците думата Европа означавала “вечерна земя”, където залязвало слънцето. А китайските търговци щом минели Кимерийския пролив (Босфора), казвали, че са в Европа.

Атиняните (и изобщо гърците) дълго воювали с персите, и това се възприемало като сблъсък между Европа и Азия и символизирало “свободата в противовес на деспотизма.” И Византийската империя водила изтощителни войни с арабите през голяма част от съществуванието си. В 717 г. стохилядна арабска армия обсадила Константинопол, а 5000 кораба го заклещили откъм морето и го държали цяла година. Настъпили глад и мор, столицата и империята били пред гибел. Най-близката и мощна съседка е държавата на българите, още езическа, но нейните водители от рода Дуло по традиция са вече християни. Тервел, син на Аспаруха, ненадейно се явил с войската си пред стените на Византион, мъдро преценил, че заплахата е сериозна и за неговия народ. Изнемогващите защитници на крепостта, помислили че идват на страната на нашествениците, изпаднали в пълно отчаяние, заменено с бурна радост. Защото българите стръвно се нахвърляли срещу арабите и унищожили 22 хиляди от тях, според летописеца Теофан, а Зигеберт и монахът Алберих твърдят, че били 32 хиляди. Очите на страха са големи, та тогавашен арабски хронист пояснява, че всеки български воин излизал срещу десетки техни и ги побеждавал. Много от нашествениците измрели и от болести в необичайно суровата зима, а буря потопила голяма част от корабите им. В Сирия не се завърнал никой от стохилядната войска, от корабите – само пет. Ужасът от катастрофата е небивал, та арабите вече не смеeли да помислят за нов поход през Босфора и Балканите. Така континентът е отърван за цели шест века от напора на мюсюлманския халифат, а името на Тервел прогърмяло в тогавашния свят. И Римо-католическата църква го провъзгласява за светец под името Тривелий Теокист.

Маврите се насочили на юг, завоювали Египет и Африканското крайбрежие, Тунис, Мароко, Алжир, цяла Испания и половината Франция. Застрашили Париж. Eдва в 732 г. майордомът на Франкската държава Карл Мертел ги спрял и сразил при Поатие. Венцехвалят го и до днес на Запад, знаят всичко за него. Чий незаконороден син е, с какво умение пехотата му разстроила бронираната конница на арабите; как хитро обградила лагера им с награбените богатства, та уплашени да не ги изгубят, през нощта те си вдигнали чукалата. При това загубите на франките били минимални, а на маврите съсипателни. Мястото е обозначено като свещен пантеон на воинската слава. Оттам тръгва възходът на Каролингите. Синът на Мертел Пипин Къси и внукът Карл Велики завършили изгонването на халифата от Иберийския полуостров, осъществили така напечената Реконкиста. И Франкската империя се окичила със славата на “Спасителка на Европа “
Но кой на Запад (че и у нас) знае нещо за подвига на българския кан Тервел и воините му първите рицари-защитници на Европа? Ако не са били те да спрат балканския порой на арабите и той се е слял с иберийския, днес студентите в Сорбоната и Кембридж да сричат сурите на Корана? Защо никъде няма никакъв знак за непреходната им и величава заслуга?…

Коронясан за Свещен римски император, Карл Велики е възхваляван в поемите като крал, баща на Европа. Оттогава се е наченало негласното, но упорито насаждане на представите, че западната част на континента е баш Европата, а източната й половина е варварският й придатък, населен с потомци на хуните, тюрките, татаро-монголите и тям подобни диви азиатци.
Сравняват Карла единствено с нашия цар Симеон Велики. Но докато повелителят на българите е бил най-просветеният владетел на времето си, получил академичното си образование в Константинополската Магнаурска школа, та самите гърци го наричали “втори Птоломей”, западноевропейският му колега е ползвал скромна грамотност. Френският историк Алфред Рамбо пише: “Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.”

Това за литературата е абсолютно вярно. В царственото си достолепие и под псевдонима Черноризец Храбър нашият Симеон Велики е вдъхновителят и двигателят на създадената в Преслав нова азбука и писменост – старобългарската, третата на Континента след гръцката и латинската. Той е бил подпомаган от съучениците си от Константинополската висша школа Йоан Екзарх Български, Тудор Доксов, Константин Преславски, от пристигналите възпитаници на светите братя Кирил и Методи – Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. Тези великани на духа и новата християнска нравственост, най-просветените мъже в тогавашна Европа, са създали практичната Кирилица, наполовина с гръцки букви, а останалите четиринайсет знака – от тотемната и руническата писменост на старите българи и от розетата в Плиска. На тази азбука са направени първите преводи на богослужебните книги, а усиленото им размножение се е извършвало в скрипториите на създадените две школи в Охрид и Преслав. В тях се подготвят стотици свещеници, учители, книгописци, те, от своя страна, възпитават още хиляди последователи. Така в края на ІХ век България и нейният народ се превръщат в най-просветената част на Средновековна Европа.

Прави впечатление ранното време, в което българите са започнали да четат и слушат Светото писание на майчиния си език. С това те окончателно разбиват догмата за трите езика, на които е могло да се проповядва Божието слово: еврейски, гръцки и латински и са подсетили и други народи да пожелаят разговорите си с Бога да вършат на говоримия си роден език. Проф. Зигел пише: “Мисловната стихия на българския народ през Средните векове даде най-важното на Лютер, Цвингли и Калвин… Даде пример!” И виждаме как на френски език Евангелието е преведено два века по-късно, на немски – след три века, на полски – ХІV в., на унгарски – в края на ХVІ в., на италианския – в края на ХVІІ в., на английски – още по-късно, под влияние на българското богомило-катарско движение.

Всичко това за други владетели е можело да се окаже предостатъчно. Тъй се е получило в Армения и Грузия, където преди българите са създали свои национални писмености и независими християнски църкви, но те не са надскочили етническите си котловини. Величието на цар Симеон е в това, че той е мислел и действал много по-мащабно. Най-напред по отношение на своята възпитателка, съседната все още могъща и блестяща с културата си Византия. Хранел е почит към нея, но тъй като я познавал отблизо и издълбоко, той е виждал и изхабяването й, обхващащата я старческа немощ. Тази империя на василевсите (като всяка друга) се е стремяла да налага волята си над разнородните покорени населения, като унищожава идентичността им и с насилие ги превръща в работен добитък. Тъй е постъпвала и със славянските племена, разлели се по цялата й континентална територия, че и по островите в Егея. Ето защо славяните са гледали на България като на обетована земя, в която не познавали робството и всеки е преуспявал единствено с войнските и трудовите си качества. Затова са се стремели към българите и отлично уредената им държава и при първа възможност доброволно се присъединявали.

Вече можем да си обясним защо у цар Симеон са припламвали честолюбивите хрумвания да завладее тази увяхваща империя и да я съедини с кипящата младост и жизненост на своята могъща родина, да превърне нейната Вечерница в изгряващата българската Зорница.
Но добре че е надделяла по-насъщната и стойностна част от неговите амбиции. Усетът и призванието му за една много по-широка мисия – лична и на народа му. Въздигнатият пръв случай в Европа говорим език на българите в книжовен и литургичен, отлично обслужващ и сродните славяни, е трябвало да отиде сред техните милионни маси от Тиса на Запад, до Волга на Изток; от Северния ледовити океан, до топлите води на Средиземноморието. Напълнили торбите със свети книги и с кръст в ръка, българските мисионери поемат пътищата на апостолическото християнско служене в Киевската и Московската Рус, в Прибалтийските княжества, в земите на днешните Румъния и Сърбия.

Руснаците и досега затаяват ролята и значението на българите в тяхното покръстване и създаване на литературата им, опитаха се да присвоят и кирилицата като своя азбука. Да порусят и “княжната от Плискова”, внучката на нашия княз Борис Покръстителя и племенница на цар Симеон Елена (Олена, Олга), съпруга на варяжкия княз Игор, положил основите на Киевската Рус. След ранната му смърт “българинята” 40 години е управлявала младото княжество с желязна ръка, с камшик е вкарвала в реката мужиците, за да бъдат покръстени. (Французите са я наричали ”Regia Rigorum – кралица на Русия). Олга е имала големи заслуги в началното покръстване на русите, заради което е канонизирана за първа тяхна светица. В студения север тя е основала градовете - крепости на православието Псков (Плисков), Переяславл (Преслав) и Рилск, на името на нашия светец и всенароден покровител Йоан Рилски.

Руският академик Дмитрий Лихачов обаче е знаел как точно стоят нещата и пише:
“Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи… Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила - способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите.”
И още от него:
“Вие (българите) сте най-древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т. н., но България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”

Всичко това е само част от взривообразният цивилизационен вклад на българите в духовността и културата, в облагородяването на тогавашна Европа – първо на източната й част, сетне и на западната.

(Следва)

* Цанко Живков е 91-годишен, роден е в Перник през 1926 г. От 15-годишен започнал да пише в ученическото списание “Младежко слово”. Учил е право в Софийския университет и е работил като миньор, от тогава са първите му очерци и книги, както и дневникът-роман “Мъже под земята”.

image Цанко Живков. Снимка: Либерален преглед

Той е ръководил литературния кръжок към градското читалище и допринесъл за израстване на участниците в него, сред които са Константин Павлов, Румен Скорчев, Димитър Инкьов, Иван Карик, Георги Маринов и др.
Живков е редактирал многотиражките на мината и на машиностроителния завод “Струма”, работил е като журналист в местния вестник, във в.”Труд”, във в. “Литературен фронт”, сътрудничил е на много централни вестници и списания. Автор е на 14 книги. В труда си “За родното място на Паисий” писателят представя доказателства, че авторът на “История славянобългарска” е роден в пернишкото село Кралев дол. Авторът се мотивира с наречието, което Паисий използва в творбата си. Там има към 250 диалектни думи от Кралев дол и нито една от Банския край и това е неоспорим факт, твърди писателят. Освен това в селото има цял род с 250-годишна история, наречен Паисиев. И до ден днешен се пази споменът, че Паисий и брат му са от този род. Днес са останали 30-40 души, които се наричат Паисиеви.


 







Гласувай:
3
0



1. leonleonovpom2 - Поздрави, Веспа! Така е, цар С...
13.02 11:45
Поздрави, Веспа!
Така е, цар Симеон е най-образованият владетел!
Правилно си заключил, че за произведението на Черноризец Храбър не може да бъде написано от обикновен монах, а само от високообразован Защото то се явява защита на новата писменост и само посветен може да я направи-зашитата!
Нещата се свеждат до два варианта и двата с участието на царя
Първи- Той е авторът!
Втори-Не е той авторът, но трудът е писан под негово наблюдение и одобрение - също!

Хубав ден, приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 129968
Постинги: 244
Коментари: 283
Гласове: 1769
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031