Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 19:02 - Европа в българската си люлка 2. (припомняне от историята)
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 102 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 13.02 19:15



image
Цар Симеон - Златният век на българската литература - картина от Димитър Гюдженов. 

Цанко Живков

Фигурата на велемощния образован владетел Симеон Велики продължила да стои в центъра на кипящата просветно-духовна дейност. “И когато нямаше кого да надвива / той пишеше книги, за да си почива.” (Иван Вазов). Запленен от мъдростта на Йоан Златоуст, Василий Велики и други християнски проповедници, българският цар подбрал и превел много от словата им и ги подредил в книга със заглавието “Златоструй”, получила голямо разпространение в старославянските литератури. С неговото лично участие е свързан и така наречения “Симеонов сборник” – истинска енциклопедия на религиозната, но и светската литература и култура. В огромната книга са включени 383 статии с най-различно съдържание: канонически, нравоучителни, исторически, литературно-поетически и др. Това показва, че от самото си начало старобългарската литература е излизала от рамките на църковно-религиозната ограниченост и е задоволявала и по-широките светски потребностите на хората в онова време. За жалост в страната ни не е оцелял нито един екземпляр от Сборника. Известни са над 20 негови преписа и преработки в сръбска и руска редакция. Специален екземпляр е бил направен за руския княз Светослав, озаглавен на неговото име (междувпрочем той е син на “българинята Олга” и племенник на цар Симеон). Едва в последно време Българската академия на науките успя да го издаде в три тежки тома.
И за бележития “Шестоднев” на Йоан Екзарх, наченат с една поетична “Възхвала на цар Симеон“, догадките са, че също Владетелят е бил вдъхновител, автор или преводач на някои от трудовете в него. След “Симеоновият сборник”, това е другият енциклопедичен свод на най-големите тогавашни постижения в областта на религията, философията, астрономията, природните науки, медицината, поезията, много векове преди да се сетят за подобно нещо френските енциклопедисти.
Шест библейски разказа за шестте дни на Сътворението. Почват с компилациите от беседите на Василий Велики и Северион Говалски, а накрая Пролога и шестте слова на Йоан Екзарх Български. Предназначението на Йоановия “Шестоднев” е да съгласува Свещеното  писание с достиженията на античната наука, поставяйки ги в услуга на християнската богословска доктрина.
Какво по-красиво – пише той – какво по-сладко за любещите Бога, които наистина жадуват вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, Христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаваш заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш. Така постъпваме и ние…
“И как няма да се радват (хората), след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето, и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е бил приготвен Раят и Царството небесно. И след като са разбрали, че (всичко това е създадено) не за някой друг, а за самите тях, как няма да се радват и веселят (и как няма) да го славословят? (Те) трябва да помислят (и върху следното): по чий образ са създадени, какво е тяхното място, за какво са призвани? И ако вие, приятели, сте промислили всичко това, как няма да ликувате и да се радвате?…”
Цяла морално-етична програма на средновековния човек, поел по пътя на християнството. За смисъла на неговото съществувание, за задълженията и радостите му. Той е венецът на Божието творение, стои по-горе от слънцето и звездите, и всичко е създадено за него. Но това е вече от програмата и същността на по-късния Ренесанс!
В “Шестоднева” се говори и за природата като саморегулираща се и самопречистваща се система – неща, върху които едва днес се замисляме и почваме да ги разбираме. Чудното е, че младият новосъздаден книжовен език е могъл да изрази такива височини и дълбочини на мисълта, което говори за наследени културни натрупвания.

До такива философски прозрения в Западна Европа ще стигнат след няколко столетия. С помощта и на българските богомили, (катари, бугри, патарени, албигойци), които редом с утвърждаваната нова християнска вяра, в същият този Златен Симеонов век на религиозната и светска книжнина, начеват и своята безкомпромисна критика срещу сенчестите й страни, против разгула и “византийската воня” сред светската и църковната върхушка. Наблюдавайки контраста между чистотата на божествените идеи и несъвършенствата на материалния земен свят, богомилите приемали високата вяра в Христа, но обявили за негово царство само небето, а земният свят смятали за царство на падналия ангел Сатанаил. “Те учат, че материята е безконечна …и се образува като самостоятелно вещ”, укорява ги “Бориловия синодик” от 1211 г.
Трудно разбираема е дори от днешния човек максимата им, изразена в една от техните молитви:
“Ти, човече, също си творение на сатаната, похотливото ти хищно и тленно тяло е от дявола, но душата ти е от Бога. Бог ти е дал дух, свободен дух, дух, който може да избира между доброто и злото, дух, който може да се съпротивлява, затова не вярвайте на поповете, не се подчинявайте на царете, не допускайте никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то: от меч или слово, от цар или Бог, дори когато е от обич! Амин!”
Пренесли масово дейността и проповедите си в Северна Италия и Южна Франция, бугрите се стремели да отговорят на най-сложните религиозни въпроси с помощта на разума (интелекта). Така послужили за мая на всички тамошни реформаторски движения и попаднали под ударите на жестоката “Света инквизиция”.
Ето го поредният български вклад, озонирал мрачното Средновековие и допринесъл да съзрее Европейското Просвещение. Цар-Симеонова България, създала първата в Европа национална християнска цивилизация, като мощен фар е излъчвала светлината си във всички посоки на континента. Превърнала се е в епицентър на новата вяра, новата писменост, новата нравственост.

Проф. Хари Салман пише в 2003 г.:
“Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на България в Европа. То е, че от България са идвали духовни импулси, но Европа е забравила източника на тези импулси… Богомилството е един изключителен феномен в европейската култура. Нещо много съществено от българския начин на живот е било разпространено в Европа… България е страна на изцелението. България може да стане духовният санаториум на Европа… От всички европейски нации, България има най-старата духовна традиция. Бъдете бдителни за вашето духовно наследство и го защитавайте!”

При тържественото започване на ротационното българско председателство на Европейския съюз в София на 11 януари т. г. в своето приветствено слово председателят на неговия съвет полякът Доналд Туск на чист български език заяви, че страната ни е най-старата държава в Европа и никога не е губела бойно знаме в каквито и битки да е участвала. Това предизвика вълнение сред присъстващите в залата, а чуждестранните журналисти го разпространиха като сензация чрез своите медии.
И друг път е бивало така – чужденец да изрече някоя истина за нас – хубава или горчива, за да я повярваме и приемем. Защото бележитият ни учен, все още бодърстващият Петър Добрев от половин век насам в многобройните си изследвания и публикации твърди същото, подкрепено с купища факти и документи. Виждам го като небесен пратеник, дошъл да сложи ред в дълголетните и невероятни бърканици в нашата древна, че и по-нова история. Да изведе предците ни по дълголетният им път от Памир, през пустинята Каракум, край Волга и Кавказ, докато ги установи на Балканския полуостров като първи европейци.
Удивителен полиглот, ползващ над 50 древни и нови езика, Добрев можа най-правилно да разчете слънчево-цикловия календар на старите българи, ненадминат и досега в света, и в тая връзка да разгадае и съдържанието на Именника на българските канове, наричан от него Царственик. И какво установява с тези два документа? Че Царственикът е създаден по времето на Аспарух, вероятно и по негова поръка, за да увековечи 600-годишнината от създаването на първата народностно обособена на континента българска държава между Азовско и Черно морета, в долните течения на реките Днепър и Днестър и долините на Кавказ. “Старата Велика България” – са я наричали византийските летописци. Възникнала през 165 г. по Христовото летоброене. Кубрат е последният й владетел, а не единствен, както спорадъчно се споменава в историографията ни. Пренесена на Дунава, ето вече 18 века как тя неизменно съществува все с единосъщното си българско име. Докато Англия се нарича така от 827 г., Франция - от 843 г., Полша – от 960 г., Русия и Швеция – от началото на ХІ в., Швейцария – от 1291 г., Испания – от 1497 г., Румъния – от 1858 г.
Това е дало основание на английския учен Арнолд Тойнби в 12-томното си изследване на историята на народите да каже, че в света е имало 21 цивилизации, сред които е и българската православнохристиянска. “Разширявала границите си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим, и от Карпатите до Бяло море, наричано в древността Тракийско.”
Неговият сънародник от Оксфордския университет Норман Дейвид в бележитата си “История на Европа” – по-обемиста от Библията и десет пъти избирана за “Книга на годината”, пише, че “Българите са в ядрото на европейската цивилизация.” С много факти той доказа, че България е най-старата нация на Стария континент. И че когато тя е била държава “Европа е ходела права под масата.”
Проф. Геза Фехер:
“Прабългарите са организирали българославянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали за вечни времена.”
Шарл дьо Гол:
“Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.”
Франсоа Митеран:
“Българите стоят в основата на човешката цивилизация!”
Италианският президент Карло Чампи:
“Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.”

Чужденци ли трябва да ни казват всичко това, след като нашите учени и не дотам изучени историци, политици, културни дейци са се хванали като слепци за тояга за 13-вековната Аспарухова България като първо и единствено начало на държавността ни? Трихилядолетната история на племето ни (ведно с Памирската Балхара) ни е оставила в наследство две велики достояния – името българин и държавата България.
Да ги пазим чисти и умножаваме силата и красотата им през започналото наше председателство на Европейския съюз с удовлетворението и отговорността, че Европа е дошла при рождената си люлка!

e-vestnik.bg




Гласувай:
2
0



1. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
13.02 21:31
Да, такава е жалката истина сега унас!
Чужд трябва да ни я каже истината, в смисъл чужденец!
Тогава е истина!?
При нас няма как някой да е пророк в страната си!
И не само в нея
По друг повод ми бе казано от кмета, че нали знам, никой не може да е пророк в града си!
Да, така е!

Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 120051
Постинги: 232
Коментари: 268
Гласове: 1565
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728