Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 20:58 - ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ И АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ – 1934 г.
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 231 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 27.02 20:59


image
Около името на Владо Черноземски витаят какви ли не слухове и легенди, които и до днес се разпространяват. Много от тях водят началото си от чуждестранната преса и от телеграфните агенции и което е любопитното българските вестници тиражират редица небивалици. Една от тях е че през 1927 г. той предлага на Иван Михайлов да се опаше около кръста с бомби, да влезе в Обществото на народите и да се самовзриви, за да се обърне най-после внимание от световната дипломация на тежкото положение на българите в Македония. Редица историци, повлияни пък от другите легенди за нацистко участие, както и от публично оповестените документи, открити от ЩАЗИ, не само, че търсиха, но и „намериха” нацисткия пръст в подготовката и осъществяването на Марсилския атентат, забравяйки, че интересите на нацистка Германия не бяха свързани нито с убийството на югославския крал Александър Караджорджевич, нито на френския външен министър Луй Барту. А за да се разбере какво участие има нацистка Германия в този атентат, може да се види от един доклад на нейното разузнаване, в който се говори, че терористът, извършил атентата, бил самият Ив. Михайлов?! Ако трябва да стигнем до истината, едва ли трябва да се добираме до нея по пътя на политизираната история, обслужвана със специално подбрани документи, а както се оказва, че е възможно и с измислени. След разсекретяването на част от френските секретни архиви излезе, че министър Барту са си го убили в суматохата по време на атентата самите френски служби, охраняващи посрещането на югославския крал в Марсилия. А интересно как би могло да се обясни присъствието на Херман Гьоринг на погребението на югославския крал в Белград, след като документите на ЩАЗИ го показват като един от организаторите на атентата. По-долу ще имате възможност да се запознаете с оригиналните документи, съхранявани в тайните архиви на Обществената безопасност и Дирекция на полицията, показващи не само набелязването на целта, но и подробности от изпълнението на смъртната присъда над югославския крал и определянето на изпълнителя.
Но първо накратко да Ви припомня най-важните моменти от живота на най-популярния български терорист, революционера Владо Черноземски. В този случай не бива да забравяме един важен момент от българската история. Марсилския атентат, както и останалите извършени атентати от ВМРО нямат нищо общо със съвременния тероризъм. Атентатите, тероризмът, отвличанията и аферите са едни от методите на нашите революционери в борбата им за освобождението на поробените българи, останали извън границите на отечеството. С тези действия нашите революционери са се стремили да обърнат вниманието на просветения, но нехуманен западен свят за разрешаването на македонския въпрос.
image
Владо Черноземски в усташка униформа

Владо Черноземски е псевдонимът на Величко Димит­ров Керин. Той е известен и с името Владо Шофьора. Роден е на 26 октомври 1897 г. в с. Каменица, днес квартал на Велинград, Пазарджишко. Участва в Пър­вата световна война (1915-1918) в автомобилните части на Действаща армия. Става член на ВМРО през 1922 г. Една от първите акции, в която участ­ва, е Кюстендилската акция на ВМРО, когато четите на Панчо Михайлов и Иван Бърльо окупират Кюстендил, за да накажат вилнеещи ренегати, излезли от средите на ВМРО и безчинстващите федералистки банди из Горноджумайско, подкрепяни от земеделската полиция и сопаджии. За него проф. Георги Марков пише, че е „хладнокръвен, смел и волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор, притежава и необходимата интелигентност за изпълнение на осо­бено важни задачи”.
image
Владо Черноземски с усташи

На 15 февруари 1930 г. на среща в Люцерн е постигната договореност между ВМРО в лицето на Иван Михайлов и хърватската революционна организация Усташа в лицето на нейния водач д-р Анте Павелич да бъде ликвидиран югославският крал Александър Караджорджевич. От българска страна на разговорите присъстват Ив. Михайлов (Радко), Симеон Евтимов и Тома Карайовов, а от хърватска - д-р Анте Павелич и Август Кошутич. Предложението да бъде ликвидиран крал Александър е на Павелич. В бележките-протокол, които води Карайовов е отбелязано, че Павелич настоява: „крал Александър е пречка за развитието на общото дело, затова трябвало да се побърза с неговото отстранение, което щяло да стане до невъзможност мъчно, ако се пропусне времето, докато той не се е още преселил в новия дворец на Дедино”. В протокола повече не се говори за тази акция, но е известно, че по молба на А. Павелич на 15 юли 1932 г. Владо Черноземски напуска тайно България и отива в Италия. Назначен е за „инструктор-терорист", специалист по „адски машини", като заема длъжността заместник-началник на усташкия лагер в Боргеторо. Вл. Черноземски пребивава и в лагера Янка Пуста в Унгария. След известно време за Янка Пуста е изпратен и Кирил Дрангов. За заминаването на Владо Черноземски по искане на Павелич Ив. Михайлов съобщава в писмо до Владо Куртев (Вълко). Той пише и мотивите за това заминаване – „да изпратим при него едно наше лице - вероятно му е нужно първо, за да окуражи с него техните хора, а сигурно и за акция. Мисля, че поради моралното си държане и други качества най-подходящ е Владо Шофьора.”
На 19 май 1934 г. Политическият кръг „Звено" с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО извършва държавен преврат.  На власт идва правителството на Кимон Георгиев, некриещо симпатиите си към Югославия, а и самият български цар поддържа дружески отношения с югославския крал. Но той винаги е бил известен със своето двуличие, та не е нужно да търсим подтекст в публичното му държане с югославския монарх. Едно от първите действия на превратаджийското правителство е да забрани Вътрешната организация, като подлага на преследвания и арести нейните дейци. Пред опасността да бъде заловен и убит, водачът на ВМРО Ив. Михайлов, поема пътя на тежката и принудителна емиграция, която продължава за него до края на живота му в Рим на 5 септември 1990 г. Преди да напусне границите на страната през юни 1934 г., Ив. Михайлов нарежда с окръжно на дейците на ВМРО да не оказват никаква съпротива на българските военни власти и да предават доброволно оръжието си. Окръжното съобщение има следното съдържание: „Във връзка със станалата на 19 май т. г. правителствена промяна в България и прокламирането и провеждането от правителството 14-та точка от Манифеста към българския народ, ВМРО заявява, че по силата на конгресните решения от 1931 г. нейните кадри на българска територия се разформироват и се подканят да станат лоялни граждани на страната. Така че при създаденото положение, пределите на България автоматически престават да бъдат обект за дейността на ВМРО.” Ако Ви е направило впечатление, в окръжното на ВМРО не се споменава, че организацията е престанала да действа извън българските държавни граници.
image
Портрет-картичка на Владо Черноземски от 1925 г.

Ив. Михайлов и съпругата му Менча Кърничева на 12 септември 1934 г. преминават българо-турската граница и се установяват в Турция до есента на 1938 г., а останалите членове на ЦК и други ръководители на организацията са арестувани, съдени и хвърлени в затворите. След Деветнадесетомайския преврат (1934) Вл. Черноземски е обявен за издирване заедно с членовете на ЦК на ВМРО. Във вестниците се появяват негови снимки, сведения за личността му и обвинения в убийството на задграничния представител на ВМРО Наум Томалевски „и други престъпления". Обслужващият превратаджийското правителство съд произнася и много смъртни присъди, включително и задочно и срещу Ив. Михайлов и присъди срещу други дейци на организацията на доживотен затвор. По това време Вл. Черноземски се намира в хърватския лагер Янка Пуста. Амнистията за осъдените дейци на ВМРО ще последва едва след повече от 5 години и то в доста неприемлив за бившите революционери вид, но тогава Черноземски няма да е между живите. Деветнадесетомайския преврат нанесе изключително големи вреди – прекратено беше действието на Търновската конституция, партиите бяха разтурени и забранени, като се забраниха и техните периодични издания и беше въведена жестока цензура. Това нанесе сериозен удар върху българския парламентаризъм. Същевременно бяха ликвидирани легалните и нелегални националноосвободителни организации на македонци, тракийци, добруджанци и западнопокраинци, като бяха спрени излизалите десетилетия техни печатни периодични издания.
image
Владо Черноземски /вторият отляво/ с четата на Траян Лакавички

Но да се върнем отново на Черноземски. Условия за ликвидирането на югославския крал е имало и по време на посещението му в България по покана на цар Борис, но организацията няма никакво намерение да ликвидира злодея на българска територия, за да не се дискредитира държавата ни. Югославският крал е на посещение в България от 27 до 29 септември 1934 г., като освен в София посещава и Пловдив. Та възможности да бъде ликвидиран наистина е имало, но планът е бил атентатът да се извърши по време на предстоящото му посещение след десетина дена във Франция. Още повече, че в този атентат щеше да има и нещо символично. Франция беше покровител както на Малката антанта, така и на Балканския пакт, които не само че бяха насочени срещу България, но и според обнародвания във в. „Македония” през май 1934 г. план се предвиждаше пълен дележ на България, ако ВМРО не прекрати бойните си действия от територията на своята естествена база – българската държава, а цената на подготвяното българо-югославско сближение беше заобикалянето на македонския въпрос. Ако си спомняте, само десетина години преди това друг известен привърженик на българо-югославското сближение – селският вожд, министър-председателят Александър Стамболийски, правеше подобни планове и се договаряше по този въпрос със същия югославски крал и с неговия пръв министър Никола Пашич. За тези му действия чета на ВМРО беше го екзекутирала по най-жесток начин.
А в Югославия през януари 1935 г. за български пълномощен министър бе изпратен старият превратаджия и радетел на българо-югославското сближение Димо Казасов, който беше и председател на Българо-югославското дружество. Непрекъснато на инструктаж в Белград пребиваваше и друг бележит заговорник и превратаджия, полковник Дамян Велчив, поддържащ тесни връзки и с югославското военно аташе в София Дража Михайлович.
image
Атентатът в Марсилия

За изпълнение на наказателната акция на 22 септември 1934 г. Владо Черноземски потегля заедно с две терористични ядра за Франция под името Петер Келемен, като в паспорта му е снимката, за която съобщава в писмото си до Вл. Куртев Ив. Михайлов. Като удобен момент за убийството на краля е избрано неговото официално посещение във Франция. Параходът, с който пристига кралят,  акостира в средиземноморското пристанище Марсилия. Планът е кралят да бъде застрелян по време на придвижването на кортежа из улиците на Марсилия. До този момент кралят винаги е носил под ризата си ризница, която да го предпазва от куршумите на евентуални терористи, но суетният злодей този път слиза на пристанището без бронежилетката си, което го прави още по-удобна мишена за атентатора. Този атентат е извършен на 9 октомври 1934 г. Вл. Черноземски застрелва югославския крал Александър, но и сам загива от куршумите и саблените удари на френските конни полицаи. Откритата татуировка на лявата му ръка - „1924 г. - ВМРО - Свобода или смърт!" разкрива, че терористът е български революционер от разтурената ВМРО. Самоличността на Черноземски е установена и чрез дактилоскопичната експертиза, която разкрива, че Петер Келемен е всъщност Величко Димитров. Убитият атентатор е погребан тайно в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър".
image
Убитият крал Александър Караджорджевич

Страхът от международни усложнения кара бъл­гарското правителство да се оправдава, като лансира лъжливата версия, че атентаторът е бежанец от Вардарска Македония, където насилието на сръбската власт поражда насилие, още повече, че терористът-конспиратор се е представял нееднократно, че е от с. Патрик, Щипско. По думите на Ив. Михайлов „Марсилската акция удари в сърцето режима на Кимон Георгиев в България, на когото тъкмо сръбският крал беше най-важната политическа и морална опора”. Името на Черноземски обикаля све­та чрез големите телеграфни агенции, които го наричат „най-опасния терорист в Европа", но той е преди всичко борец за свободата и правата на македонските българи.

Цочо В. Билярски

http://www.sitebulgarizaedno.com



Гласувай:
4
0



1. wasp - За крал Александър Караджорджевич
27.02 21:00
в следващия пост
цитирай
2. didanov - здравей, много едностранно четиво
28.02 16:31
написано промакедонско и умишлено подминаващо някои важни сведения. Уважавам Ц. Билярски и този сайт, но този път той е прекалил с пропагандата.
цитирай
3. wasp - Здравей didanov
02.03 07:28
didanov написа:
написано промакедонско и умишлено подминаващо някои важни сведения. Уважавам Ц. Билярски и този сайт, но този път той е прекалил с пропагандата.



Какво означава "промакедонско" и за каква пропаганда става въпрос?

С уважение,
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 133529
Постинги: 245
Коментари: 283
Гласове: 1896
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031