Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2018 21:21 - Мелпомена Кърничева - Кармен
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
На 8 май 1925 г. във Виенския Бургтеатър се представя пиесата на Хенрих Ибсен „Пер Гинт", представление което ще влезе в историята. По време на петото действие, когато сред гръм и светкавици на затъмнената сцена потъва корабът на завръщащия се в родината си Пер Гинт, проехтяват няколко револверни изстрели. Така в центъра на Европа, във Виена, една жена, на която природата е предопределила да дава живот, екзекутира един от най-големите злодеи в македоно-одринското движение. Младата българка повтаря пред очите на смаяна Европа подвига на Шарлота Корде, убийцата на Марат. Анри Барбюс беше назовал убития със страхопочитание „Лъва", но според мен на него по-би му подхождало да носи името на чакала или лешояда, или на някое от коварните горски животни, а не на гордия цар на животинския свят.


Екзекутираният беше Тодор Паница, убиецът на видните български революционери, задграничните представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в България Борис Сарафов, и Иван Гарванов, оставили светла диря с делата си в българското националноосвободително движение. Възмездието, заради дългогодишна фракционна и вредителска дейност, застигна Паница най-после във Виена, далеч от България. След Младотурската революция (1908 г.) той тероризираше българското население в Драмско, а Кюстендилския конгрес на ВМОРО (март 1908 г.) беше го осъдил на смърт, заедно с другите ръководители на Серския революционен окръг на смърт заради двойното убийство в София и за обгърнатото още в мъгла екзекутиране на драмския войвода Михаил Даиев. Изпълнението на смъртната присъда закъсня, но ефектът от публичното й изпълнение беше огромен. Определено може да си послужа с популярния израз от онова време – ВМОРО забавя, но не забравя!
Екзекуцията във Виена е кулминация в една борба, в която се изправят една срещу друга две силни личности в движението - слабата и нежна на външен вид жена, която притежава твърд и непреклонен характер, и един от най-смелите и решителни дейци на „левицата" в македонското движение, когото трудно може да спре каквото и да било препятствие по пътя му в преследване на целите. Точен и ловък стрелец, умеещ да стреля и с двете ръце, извършил едновременно двойното убийство на Сарафов и Гарванов в края на 1907 г. Него не е в състояние да го спре и ледената вода през Балканските войни, когато преплува в тъмната и непрогледна нощ Вардара с товар бомби, които хвърля в лагера на врага, и се връща отново при своите. От противник на земеделското правителство по-късно той става негов сътрудник в борбата му против Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По същия начин от противник на сръбската и гръцката пропаганда в Македония след войните става техен верен съюзник и дори успява да отскубне от тях значителни суми пари. Безумният му героизъм често се сменя с безчинства и злодейства срещу своите. Има случаи, когато само споменаването на името му е всявало страх сред обикновените хора.
Смъртната присъда, която Вътрешната организация произнася срещу него още през 1907 г. и потвърждава в началото на следната 1908 г., така и не е изпълнена до 1925 г. В борбата срещу коварния и безстрашен вредител се възправя беззащитната, но волева Менча Кърничева.
Истинското име на Менча Кърничева е Мелпомена. В древногръцката митология Мелпомена е богиня на трагедията и покровителка на театъра. И както пише Менча за себе си с голяма доза сарказъм, едва ли кръстницата й е предполагала някога, че тя така «буквално" ще изтълкува името си, и ще сътвори трагедия в трагедията, и то в сърцето на следвоенна Европа, за да покаже отново за кой ли път с цената на собствения си млад живог, че един народ продължава да пъшка под робство. През целия си, изпълнен с трудности и опасности, живот тя ще помни съветите на една майка от Панчарево към младия й син офицер: „Бъди храбър, сине, и помни, че отечеството може без тебе, но ти не можеш без него!", а след геройската му смърт при Тутракан през войната тя нареждала без сълзи пред портрета му: „Горда съм с тебе, сине!"
Менча Кърничева е родена в Крушево на 16 март 1900 г. в семейство от българо-влашки произход. Едни от най-ранните й детски спомени се отнасят за Илинденското въстание (1903 г.), през което родното й Крушево има неизличимо място. С любов тя си спомня за него: „Крушево е кацнало на една височина над хиляда метра, обиколено с букова гора, като да е било нарочно построено там за епопеята, която населението изнесе през Илинденското въстание".
Бащата на Менча е търговец-сърмаджия, който обикаля градовете на огромната Отоманска империя. Детските години на Менча са свързани освен с родното Крушево и с граничния Цариброд, където баща й захваща нов занаят на сарафин. Тя учи на различни места, където събитията запращат семейството й, а през 1918 г. заминава за Германия, за да учи търговия. Тогава, през септември 1918 г., на път за Германия, Менча се запознава и сближава с балдъзата на Тодор Паница, Магдалена Измирлиева. По-късно се среща и сближава и със семейството на Паница. Лека-полека тя има възможност при срещите и разговорите си с тях да го опознае Паница.
След като се връща от Германия през 1919 г., тя се установява в София, тъй като след Ньойския мирен договор освен Вардарска Македония и Западните покрайнини с Цариброд, където е домът на семейството й, остават в ръцете на сърбите. В София тя завършва курсове по счетоводство. През това време тя следи с безспокойство враждата, която цари в самото македонско движение, а така също и противопоставянето между ВМРО и правителството на БЗНС. Във всички тия раздори Т. Паница играе пакостна роля за националноосвободителното движение. Опознавайки още по-добре Паница, у Менча се заражда идеята, че тя трябва да ликвидира злодея.
Тази идея се материализира след срещата й с Иван Михайлов, нейния бъдещ другар до края на живота й и ръководител на ВМРО. За пръв път Менча се запознава лично с Михайлов скоро след Деветоюнския преврат от 1923 г. Както тя споменава в мемоарите си, той първи проявява интерес към нея и то заради познанството й със семейството на Паница. Първата среща и разговор с Ив. Михайлов за Т. Паница, който той провежда с нея, е на 6 март 1924 г., което тя педантично е запомнила и записала. След първите си срещи с Ив. Михайлов Менча е спечелена за каузата на ВМРО вероятно и поради личното му обаяние и, излъчване. Тя пише в спомените си, че „през тия няколко часа се бях влюбила в него. И не само това. Проповедите окончателно ме бяха спечелили за освободителното дело на Македония. Бях открила идеала, който търсех."
На 15 март 1924 г. тя полага клетва като член на ВМРО и първата й възложена задача е да ликвидира Т. Паница.
Трудно може човек безпристрастно да прочете изпълнените с мъка редове от спомените й за убийството на водача на ВМРО Тодор Александров и кризата, която преживява верният му помощник и другар Ив. Михайлов. За чувствата, които вълнуват Менча след този удар върху ВМРО, скоро заговорва цяла Европа.
След срещите и разговорите, които Менча има с Ванчо, тя възприема присърце задачата да изпълни отлаганата смъртна присъда. Вътрешното й убеждение се покрива с произнесената присъда над вредителя, който успява да вземе пари от Гърция и Сърбия и за убийството на Т. Александров, хвалейки се че той му е организатора. Менча се снабдява с револвер и заминава за Виена през януари 1925 г. Тя окончателно възприема възложената й тежка задача не само поради убийството от 1907 г., но и заради новата предателска дейност на Паница, която той върши спрямо България и ВМРО. Т. Паница участва в сформирането на контрачети в сътрудничество със сръбските и гръцки окупационни власти в двата дяла на Македония – Вардарския и Егейския - и поддържа тесни контакти с болшевишките агенти в австрийската столица. Тук Паница е завербуван като за на КГБ и участва в акциите на българските комунисти, леви земеделци и анархисти срещу правителството на проф. Александър Цанков. С негово участие се взема и решението за убийството на проф. Никола Милев, за да се използва погребението му за изпълнението на атентата в софийския храм «Света Неделя». Същевременно Т. Паница е един от основателите на антибългарската комунистическа формация ВМРО (обединена), която е създадена като структура на Коминтерна под ръководството на Георги Димитров и Васил Коларов.
След като пристига във Виена Менча влиза отново във връзка със семейството на Т. Паница, търсейки удобен случай да изпълни смъртната присъда над злодея. Тази възможност се открива по време на представление в Бургтеатър, билети за което закупува Менча, като разпределя местата, така че да има възможност да застреля Паница. Тя избира и подходящия момент за убийството и с мисълта да се предизвика вниманието на цивилизования свят върху положението на поробените ни сънародници във Вардарска и Егейска Македония. При убийството на Т. Паница тя обезврежда и неговия телохранител, като го ранява в двете ръце, а така също наранява и съпругата на Паница в главата, засягайки и езика й, като по този начин тя е затруднена да даде показания по време на последвалия шумен процес.
След убийството Менча още в театъра сама се предава на полицията, като се стреми по този начин да потърси възможност и публично да изяви своето кредо пред света, останал чужд към мъките и страданията на народа ни. Менча е арестувана и срещу нея започва процес във Виена. Със своята постъпка тя успява да предизвика вниманието на света към македонския въпрос. Пресата е залята с подробности за убийството на Т. Паница и за личността на героинята.
В предварителния арест и в болницата, в която е настанена Менча получава, така нужната й подкрепа от Ив. Михайлов. Той й пише или праща известия по доверени хора и преди всичко по организационния представител във Виена Никола Велев. Запазен е и въпросника, с който Менча се обръща към Михайлов за нуждата й от повече информация за организацията, за да бъде колкото се може по-точна и конкретна по време на процеса.
По време на процеса сръбската полиция арестува и хвърля в затвора баща й, който по това време се намира в Цариброд. Освобождават го след четири месеца, след като изхарчва всичките си пари за подкупи на корумпираните сръбски чиновници. Майка й пътува до Виена с надеждата да се види с Менча, но не й разрешават, и тя се връща без резултат в България.
Процесът срещу Менча Кърничева започва на 30 септември 1925 г. Нейни защитници, които ВМРО наема, са едни от най-големите адвокати на Австрия д-р Рихард Пресбургер и д-р Игнац Курт Розенфелд.
Поради слабостта й след прекараните болести, съдът й разрешава да я внасят и изнасят на носилка, увита в одеяло, и да стои легнала по време на заседанията на съда. ВМРО влиза в директна връзка с нея чрез преводача й хърватина Алфред Фурякович.
Присъдата срещу Менча е произнесена на 2 октомври 1925 г. Над съда е упражнен натиск, че една оправдателна присъда не би се отразила добре върху сръбско-австрийските отношения. Произнесена е присъдата - осем години затвор, но съдебните власти я освобождават поради влошеното й здравословно състояние, страхувайки се да не умре в затвора. Менча започва и гладна стачка, което ускорява освобождаването на волевата българка. Тихомълком я качват във влака през един неделен ден. По този начин властите се стремят да запазят донякъде нейното инкогнито, страхувайки се от левия печат, който бълва статии срещу нея и в защита на убития злодей. Във влака я посрещат и придружават задграничния представител на ВМРО Тома Карайовов и Никола Велев.
Дългото и мъчително пътуване през Будапеща, Букурещ, Гюргево, Русе и София минава през неочакван за нея триумф. В София я посрещат като национална героиня. В дома й я посещава и другата бъдеща героиня, която ще повтори скоро нейния подвиг в Скопие - Мара Бунева. По примера на Менча, на 13 януари 1928 г. Мара ще застреля един от най-големите мъчители на българите във Вардарска Македония - Велимир Прелич, който е и палачът на скопските студенти през 1927 г. След атентата Мара ще се самоубие, за да не попадне в ръцете на сръбските джелати. До смъртта си Менча ще съхранява едно портретче на Мара, което ще стои винаги над леглото й.
Менча се венчава с Иван Михайлов на 25 декември 1926 г. в дома си в София. С мъка тя споделя в спомените си, че „по взаимно съгласие твърдо бяхме решили, че няма да създаваме наше поколение, за да бъдем по-свободни при изпълнение на задачите, които нему налагаше делото, а в много отношения задължаваха и мене."
До последните дни от живота си Менча е верен другар, съпруга и опора за вожда на ВМРО Ив. Михайлов. Тя пише в спомените си по-нататък не без гордост: „Повече от четвърт столетие го следвам като сянка, рамо до рамо в добро и зло, при несгоди и премеждия; и така ще бъде докато е рекъл Бог. С деликатното си здраве бях повече грижа и спънка за него. Но той поддържаше, че съм му била радост и опора".
Като на филмова лента се менят кратките и сбити описания в съвместния им живот, в редовете които й посвещава Иван Михайлов:
„На 12 септември 1934 г. минахме с Менча турската граница, както по-горе споменах. Но преди това, все през същия месец, имахме много премеждия, пътувайки към юг.
През септември 1938 г. пътувахме вече за Полша, напуснали Турция след четиригодишно политическо пленничество там.
През м. септември 1939 г. избухна граната в спалнята ни стая във Варшава, няколко часа след като бяхме решили да спим вече в долния етаж на къщата.
През септември 1944 г. с много премеждия пътувахме от Виена до София и Скопие; загинаха хора пред нас; минахме край сражения; и прочее.
Към края на септември 1948 г. се запътихме да минаваме нелегално граница в Средна Европа, и минахме благополучно.
На 12 септември 1964 г. стана погребението на Менча." Съпругът й я намира тихо заспала вечния си сън в градината им в Рим с любимото си томче с пиесите на Шекспир.
На 5 септември 1990 г. в Рим умира и нейният съпруг и водач на ВМРО Иван Михайлов. И двамата са погребани един до друг, тук в Рим, далеч от родната земя, но в място близко до всяко българско сърце.
Най-кратката и същевременно най-изчерпателна характеристика на Менча дължим на човека, който цял живот беше до нея - Иван Михайлов: „Тя беше кротка, скромна и човечна; умна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цял живот жертвуваше за Македония."
На 29 януари 1926 г. във вестник „Независима Македония" Менча разказва защо е убила Тодор Паница. Тя премълчава някои истини за връзките й с ВМРО и Иван Михайлов, на които се спрях по-горе, и които тя не е трябвало да споменава тогава в интерес на делото. Въпреки някои премълчани истини, в разказа на героинята се съдържат редица неизвестни факти, които са от голямо значение за разкриване на истината за онези жестоки и героични времена.
С отпечатването на разказа на Менча Кърничева искаме да върнем на сънародниците си скъпия спомен за една от неговите верни и достойни дъщери, която въпреки че беше близо четири десетилетия в сянката на безсмъртния вожд на ВМРО, посвети целия си живот на борбата за свобода на македонските българи.
Цочо В. Билярски

http://www.sitebulgarizaedno.com




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 338668
Постинги: 297
Коментари: 348
Гласове: 3598
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031