Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2018 18:10 - Забравените герои на България - Подпоручик Петров, който на 9 септември 1944 г. сложи край на своя живот
Автор: wasp Категория: История   
Прочетен: 1518 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Денят е 9 септември 1944 година, часът – 18:30. Мястото – дежурната стая на 10-и допълващ ескадрон към 10-и конен полк в Шумен. Няколко офицери и подофицери от българската и от Червената армия влизат, за да обезоръжат дежурния офицер –подпоручик Петър Добрев Петров на 42 години.

– Предайте оръжието си! – извиква офицер от Червената армия.
– Български офицер никога не е предавал оръжието си! – отвръща гордият подпоручик, става на крака, зарежда своя „Валтер“ и с изстрел в слепоочието слага край на живота си.

Подпоручик Петър Петров се свлича на пода и след половин час е мъртъв. Офицерът, поискал да го разоръжи – старши лейтенант Федоренко, пада на колене и със сълзи на очи прегръща трупа, оправдавайки се, че не е виновен за разоръжаването. На вечерята в полковата столова командният състав на полка със ставане на крака и с едноминутно мълчание почита паметта на своя другар. В 20 часа съпругата на подпоручика е извикана в казармата да прибере трупа на съпруга си. Те имат невръстна дъщеря. Градът е опечален, семейството му – съкрушено. Баща му скоро умира от мъка по сина си.

Но кой всъщност е подпоручик Петров и защо се решава на такава стъпка?
image

Петър Петров е роден в град Шумен през 1902 година в семейството на опълченеца Добри Петров, расте здрав и буен, завършва гимназия през 1921 година и постъпва по собствено желание във Военното училище. Впечатлява се от морала и принципите на генерал Колев и полковник Дрангов, пламенен патриот е и иска да бъде образцов офицер. През 1923 година е принуден да напусне заради спречкване с подполковник Дамян Велчев, тогава заместник-началник на Военното училище. Петров го презира, защото по думите му Велчев по време на Първата световна война е отказал да поведе юнкерите към фронта, за да помага на отстъпващите ни войски след катастрофата на Добро поле.

Дослужва военната си служба в жандармерийска конна група, прави неколкократни опити да бъде възстановен като юнкер, но не успява да завърши. Изключително добре подготвен физически, той учи в новосъздадената Академия за физическо възпитание в Будапеща между 1930 и 1934 година, след което се завръща в родния Шумен. Там започва работа като преподавател по физическо възпитание в учителския институт, по-късно е областен училищен инспектор, активно се занимава и с обществена дейност – член е на Шуменското гимнастическо дружество, а в края на 30-те години го оглавява.

 

Младият мъж впечатлява шуменки със стройната си фигура, винаги е елегантно облечен и се държи като истински кавалер. През 1938 година се жени за 14 години по-младата от него Мара Захариева, а през следващата година им се ражда дъщеричка – Юлияна. Предан съпруг и горд и грижовен баща, Петър Петров често се разхожда с хубавото си семейство из града.

Като опитен кавалерист, Петров е произведен в чин „подпоручик“ през 1942 година и остава „на разположение“, де факто е мобилизиран в 10-и конен полк, често е на Прикриващия фронт. Той обучава кавалеристите от полка на волтижировка- гимнастически упражнения върху движещ се кон. През февруари 1944 година подпоручик Петров е прехвърлен в 10-и допълващ ескадрон към полка и остава в Шумен.

Настъпва месец септември на същата година. На 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Войсковите части на Българската армия имат заповед да не оказват съпротива. На 8 септември части на Трети украински фронт преминават границата на Царство България, не ги посреща нито един изстрел. Вечерта на същия ден съветски войски влизат в Шумен. На следващия ден започва разоръжаването на българските войскови части в града. Това обаче далеч не се случва без съпротива. Артилеристите са обградени в своите казарми и обръщат оръдията срещу портала на казармите, заплашвайки, че ще стрелят. В 10-и конен полк разоръжаването не среща съпротива до саможертвата на подпоручик Петров.

Чул по радиото за военния преврат в София и за новото правителство на Отечествения фронт, Петров не пропуска да чуе името на Дамян Велчев като един от новите властници в България. Целият свят на подпоручика рухва, безчестният му началник от Военното училище е дошъл на власт. Обезоръжаването на полка, който той безкрайно обича и вярва безрезервно в девиза му „Непобедим е духът“, го изпълва с неизказана болка. Болка за честта на пагона на българския офицер, болка и за съдбата на Отечеството. Решава да отнеме живота си, без да мисли за красивата си съпруга и малкото си дете. В 18:30 часа отеква фаталният изстрел. Един достоен живот е прекъснат без време.

Виделите какво ли не, съветски офицери са впечатлени и потресени от случилото се, събират помежду си пари и ги предават на вдовицата му, а на погребението поднасят венци. Съвсем скоро след смъртта на подпоручика Сталин издава заповед за прекратяване на обезоръжаването на българските войски. Саможертвата на този смел български офицер е доказателство за безкрайна обич към Отечеството и войската, вярност към клетвата на български офицер. Такава „Дранговска“ постъпка може да се опише само с Дрангова мисъл:

Само оня е достоен да живее, който всякога е готов да умре.

 https://bulgarianhistory.org

 




Гласувай:
6



1. barin - Здравей, wasp. Добре е, че напомняш ...
18.11.2018 06:00
Здравей, wasp. Добре е, че напомняш за забравените герои от Третото царство. За поручик Петров не си спомням нищо, може да съм го пропуснал или напълно забравил. Тези от предишните ти теми ги знаех.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 337973
Постинги: 297
Коментари: 348
Гласове: 3598
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031