Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2019 19:22 - СКИТСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ. СЪКРОВИЩАТА НА СКИТИТЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 3786 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 13.08.2019 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 СКИТСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ. СЪКРОВИЩАТА НА СКИТИТЕ

Древните народи от степните райони на Евразия (така наречения скитски свят) въпреки, че са имали етническа, културна и идеологическа близост, те не са съставлявали териториално единство, ами са били разкъсани един от друг в степите на Евразия, както да биха били отделни острови, .
Въпросът за произхода на културите на скитския или наричан още скито-сибирски свят все още не е окончателно решен. 
В миналото теорията за западния генезис на скито-сибирските култури от евразийските степи, е интерпретирана може би най-много, като широко разпространение получават различни нейни варианти: от "простото навлизане на скитски неща в движението на племената до дълбините на Сибир", до наличието на сложни социално-икономически предпоставки за разпространението на скитското влияние.
Други автори още от края на XIX век подкрепят противоположната гледна точка: за сибирския произход на скитскиите култури, и въобще на "цялото скито-сибирско културно-историческо единство".
Трета група предлага хипотезата, че центърът на произхода на основните елементи, на характерния облик на културите от скито-сибирския кръг, трябва да се търси не в самите степи, а извън тях, в недрата на древните източни цивилизации - в Мала Азия, Иран и/или Елам.
Така в миналото хипотезите за произхода както на скито-сибирския свят като цяло, така и на отделните негови разновидности са се свеждали до търсенето на единен център. Не може да се отрече, че всяка от тези теории има своите и силни, и слаби страни. Но те отразяват нивото на научното познание, характерно за началото на ХХ-ия век.
 Съвременната гледна точка е много добре изложена в края на ХХ век от археолога М.П. Грязнов. Въз основа на данните от проучения огромен археологически материал, той доказва, че формирането на т.н. скито-сибирски култури се е случило в степите през скитско и ранно скитско време. Очертават се около десет центъра, които са участвали в процеса на създаване на това, което днес познаваме като паметници от "скитската епоха".
През последните десетилетия са открити ранни скитски паметници в Централен и Южен Казахстан, в Тува, както и на други места. От особено значение при решаването на въпросите на произхода на културите на скито-сибирския свят са такива паметници като Птичата могила в България (край Варна), Високата могила на Днепър и Царските погребения в Тува. Тези паметници показват, че, като се започне от VIII век пр.Хр. в огромните простори на степите, синхронно са възникнали и са се развили културите от скито-сибирския тип, подобни по основните си характеристики. С миграцията и племенния обмен прогресивните културни придобивки бързо се разпространяват.

  От скито-сибирския кръг паметници от желязната епоха се открива една група уникални археологически обекти - огромни надгробни могили, които ни дават красноречиви доказателства за великолепния погребален церемониял, който е съществувал в степната ивица на Евразия. Като правило погребенията на номадските благородници са били съпровождани от най-богати дарове: коне, оръжие и конна екипировка, различни бижута, тоалетни принадлежности, прибори...
Значително място сред тези дарове имат изработените от благородни метали бижута в така наречения животински стил (който го намираме и при траките, самите родствени на скитите и част от тази културна общност). Световноизвестни са погребалните структури на скити и саки, като Чертомлик, Солоха, Толстая могила в Причерноморието, Пазирик в Алтай, и много други.

  Филипповски могилен некропол
Един вид свързващо звено между Изтока и Запада, на Черноморския регион и Сибир е Филиповския могилен некропол, изграден в центъра на степния номадски свят, между Волга и Урал.
Могилите са разположени в откритата степ на левия бряг на р. Урал, в близост до вливането на р. Илек (на ок. 100 км западно от гр. Оренбург).
Некрополът се състои от двадесет и пет могили с различни размери, с височина от половин метър до седем метра. image

Дървени двустранни фигури на елени, IV век пр.Хр. Злато, сребро, бронз, дърво. Височината на фигурите е 49-51 см, дължината 39–41 см, ширината на рогата е 29-30 см. Филиповски могилен некропол, Могила 1

image

Висулка. IV пр.Хр., злато. Диаметърът на халката е 2,7 см; Дължината на верижата - 6,5 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Накрайник от украса за конска сбруя, IV век пр.Хр., злато. 5,4 х 1,7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Четири разделителя за ремък - украса за юзда. IV век пр.Хр., злато. Височина 2.4-2.5 см, ширина 1.7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Кана. Краят на V - началото на IV век пр.Хр. Сребро, злато. Височина 23 см; диаметър на тялото 16 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Котел. IV век пр.Хр. Бронз. Височина 73 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Планка на сбруя (фаларна?) IV век пр.Хр. Бронз. 17,3 х 15 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Меч. IV век пр.Хр. Желязо, злато. Дължина 87,5 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Меч - акинак, краят на V - началото на IV век пр.Хр. Желязо, злато. Дължина 45 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Дървени едностранни фигури на елени, IV век пр.Хр. Злато, сребро, дърво. Височината на фигурите е 41–42 см. Дължината е 21,5–22 см, височината на рогата е 22,5 см, ширината на рогата е 19–20 см.

image

Амфора. V век пр.Хр. Злато. Височина 23 см; диаметър на гърлото 18,1 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Дървен съд във формата на фигура на мечка със 6 сглобки. IV век пр.Хр. Злато.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

                   image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 5,05 х 2,35 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 6,7 х 4,9 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7 х 3,6 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Дървен съд с дръжка. IV век пр.Хр. Злато. Инкрустация 8 х 5,7, дръжка 7,6 х 3,9 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Дървен съд с изкована инкрустация и дръжка. IV век пр.Хр. Злато. 8,8 x 5,7 см; 4,2 х 4,2 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 6 х 3,2.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Три инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7 х 5,5 см; 7,1 х 5,8 см; 7,1 х 5,8 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7,3 х 5,5 см; 7,1 х 5,8 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1


image

Дървен съд, украсен с дръжка във формата на хищник. IV век прХр. Злато. 9 х 8,7 см; 9,1 x 8,7 cм; 5,6 х 2,7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Две инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 4,2 х 3,9 см; 4,2 х 3,65 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Две скоби за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато.. 8,1 х 5,7 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Две инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. 5,5 х 3,8 см; 5,5 х 3,9 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Дръжка за дървен съд (?). IV век пр.Хр. Злато. 5,6 х 2,1 х 2 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1

image


Дървен съд с две инкрустирани дръжки. IV век пр.Хр. Злато. 5,9 х 7,2 см; 5,8 х 7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1

image

Седем инкрустации във формата на аргали.
IV век пр.Хр. Злато. Средно 8 х 6 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1 

---- следва продължение ----

(Автор: Иван Йонков)




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. dobrodan - Ето, нека всички видят, че не боли,
13.08.2019 20:26
когато напишеш верни неща по правилния начин, много разбираема е статията. Снимките са с невероятно качество. Красота просто!
цитирай
2. gepard96 - Българите етнически се оформят в скито-сарматския свят
14.08.2019 14:58
dobrodan написа:
...много разбираема е статията. Снимките са с невероятно качество. Красота просто!

Благодаря за хубавите думи!

Днес един от въпросите, радващ се на огромно внимание е за нашия произход, за етническия произход, както на нас съвременните българи, така и на ранните българи, както и на основните участници в етно-културните процеси.
Традиционно е прието, че в българския етногенезис са участвали 3 основни компонента - траки, славяни и българи (прабългари). Но дали тези 3 основни етнически групи са се коренно различавали едни от други, както учените предполагаха по-рано? Не! Съвременните познания показват съвсем друга картина.
Разбира се, истината не е и тази, която е предположил преди повече от 100 год. и Ганчо Ценов, нито е тази, която се представя днес от привържениците на т.нар. автохтонна теория.
Каква е истината ли? Завесата може да се повдигне, ако използваме правилно комплексния метод на изследване. Така ако правилно проследим огромния археологически материал с който днес разполагаме и данните от тях ги съпоставим с информацията от писмените извори, както и от изследванията на антрополози, генетици, езиковеди.
И какво ще видим? Виждаме първо културната и етническа близост между траките и скитските народи, а по-късно и между траки и наследниците на скитите - сарматите. Намираме траките населели и северното черноморие. Виждаме одриската царска династия управлява Боспорското царство, същото което според някои съвременни учени по-късно бива ръководено от династи от българите утигури или оногури. Виждаме също така изключителната близост на терен между сарматите и ранните българи (българите образуват един общ етно-културен масив с аланите). Откриваме близостта между българската група славяни и същите тези сармати. Езика, особено на южните славяни е изобилствал от ирански заемки. Достигналите имена на хора, на божества и т.н при славяни и българи са основни ирански....
Всичко това, и още много ще се опитам да представя в един достъпен вид.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1379081
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив