Прочетен: 727 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2015 03:36
Райко Алексиев
18 ноември 1944 г. е черна дата за българската интелигенция.
На този ден преди 71 години издъхва българският художник, карикатурист, фейлетонист, кинематографист, издател и общественик Райко Алексиев, след като е пребит зверски от „народната власт".
Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, обявява формалния повод за присъдата. Това е карикатура на вожда на СССР Йосиф Висарионович Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв. Срещу Алексиев има и обвинение заради вица му, че английският каучук е еластичен, холандският - още по-еластичен, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на стара българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният младеж завършва Художествената академия и литература в Софийския университет. В началото на професионалната си кариера последователно работи във вестниците „Македония", „Зора", „Българан", „Смях", където натрупва голям опит. Пише сатиричната страница „Смях и закачки" на в. „Зора", където през 1931 г. започва да печата и своята „Хумористична история за българите". През 1932 г. Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и сам финансира създаването на хумористичен вестник.
В първите години след появата на изданието той сам рисува карикатурите, пише статиите, фейлетоните и смехотворните миниатюри. „Щурец" се списва в дома на Алексиев и излиза повече от десетилетие през 30-те и началото на 40-те години. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал" в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора", разказва в спомените си съпругата му – актрисата Весела Грънчарова, цитирана от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова. Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално известен сред съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва публикациите си. През 30-те години „Щурец" е на челно място сред печатните издания в България, тиражът му достига 50 000, отбелязва Мария Захариева в публикация за живота и творчеството на Райко Алексиев в Blgari.eu.
Талантът на Фра Дяволо като художник пейзажист и карикатурист, както и фейлетоните му на политически и общочовешки теми привличат не само широк кръг читатели. Той е бил ценен и уважаван и от царската фамилия. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите" през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд Елеонора става почитателка на творчеството му и започва да откупува негови платна. Творецът дружи с карикатуриста Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, литературния критик Йордан Бадев, скулптора Андрей Николов, видния журналист Данаил Крапчев. Алексиев е автор на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони, участвал е в много художествени изложби. През 1925 г. снима филма „Коварната принцеса Турандот", в който играе ролята на Чарли Чаплин. Няколко пъти е преизбиран за председател на Съюза на дружествата на художниците.
Днес галерията на Съюза на българските художници заслужено носи неговото име. Някои от героите на Алексиев стават нарицателни в обществото. Генчо Завалията е тип на злополучен нещастник. Гиньо Гъсков е глуповат, но практичен младеж. Нане Гето е шопски остроумец и др.
Промените на Девети септември се оказват съдбовни за Райко Алексиев и семейството му. Той е арестуван от хора на новата власт и жестоко изтезаван до смърт два месеца.
Официалната версия за гибелта му е кръвоизлив от язва, а неофициалната - че е убит на 18 ноември 1944 г. Убийците му узаконяват злодеянието си с издадена от Народния съд четири месеца по-късно присъда. Само един от свидетелите, Александър Жендов, защитил Райко Алексиев пред инсценирания съд.
В последните дни преди Деветосептемврийския преврат негови близки го предупреждават, че има опасност за живота му и настояват той да напусне страната. Кумът на семейството, политикът и три пъти премиер на България Никола Мушанов дори го снабдява с дипломатически паспорт. Но Алексиев не вярва, че е в опасност и твърди: „Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва". На 25 август 1944 г., дни преди големите промени на Девети септември, когато на власт идват комунистите, Райко Алексиев публикува в „Щурец" своя „Азбучник". Срещу буквата „Б" пише: България – Математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето"
Световният левичариат тъпанариат избра щерка му за генерален нсекретар на ЮНЕСКО, а може и на ООН да я направи.
Те са мнозинство и демокрацията им дава право да изберат когото си искат.
