Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2016 02:19 - Големият шлем – поредица от малки шлемове. Продължение…
Автор: wasp Категория: Политика   
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.10.2016 02:20


Нашата редакция се натъкна на изключително прецизен и актуален коментар на адв. Владикин по отношение на новите промени в ЗДДС.
(Адвокат Владикин е специалист  в областта на данъчно и митническо право, обществени поръчки, концесии, инвестиции, търговско и административно право.  Внук на големият български патриот, юрист, конституционалист и писател – проф. Любомир Владикин, който е бил и декан на Юридическия факултет на Софийския университет. След 9 септември 1944 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд.)

Считаме, че коментарът, касаещ новите промени на ЗДДС по отношение на горивата, загатва за механизмите, по които се обслужва картела, работещ с убийствена свръхнадценка. Считаме, че този коментар е достоен за директно сезиране на Европейската комисия и се надяваме това вече да е сторено. Публикуваме коментара по-долу в пълния му вариант, като правим някои встъпителни бележки.

Днес, през призмата на времето ние вече сме убедени, че няколко поредни правителства на България обслужват интересите на Кремъл и руския енергиен империализъм против интересите на българската държава и българските граждани. Примерите са много и ще спомена само няколко от тях – безотговорната продажба на рафинерията „Нефтохим“, струваща милиарди, за джобни стотинки (заради отказа да бъде продадена на руснаците, правителството на Филип Димитров бе свалено при вот на доверие от ДПС – руска маша, конструирана и управлявана от Кремъл), продажбата на БТК за 200 милиона (препродадена след това за 2 милиарда), безумен договор за най-скъпия руски газ, реновиран през 2008 г. с нова клауза за завишение. За сведение – цената на руския газ се определя от формула, в която зависи от международните цени на петрола. През 2008 г. по инициатива на тогавашния министър Румен Овчаров беше предоговорено ценообразуване с нов коефициент, понеже цените на петрола спаднаха. Само от разликата в това завишение България загуби над 1 милиард лева в рамките на следващите 4 години. (Днес Румен Овчаров е в борда на директорите на „Лукойл Нефтохим“ АД и представлява държавата в лицето на принципала – Бойко Борисов.)
Министърът, който се опита да промени тези политики и се опита да отстоява българския национален интерес – Трайчо Трайков, беше принуден да подаде оставка в първото правителство на Бойко Борисов, а България продължи да плаща най-скъпия руски газ в Европа. За сравнение в този период цените на руския газ за Чехия и Унгария бяха около 250 долара за 1000 куб.м., Германия – 236 долара за 1000 куб. м. България – близо 400 долара за 1000 куб. м. – с 50 % по-скъпо!!!
Какви са последиците за българската икономика, за нейната конкурентност, за скъпите и непосилни сметки за парно, за платежоспособността на българите, сами може да се досетите.
Към това ще добавим и факта, че от години в България действа организиран картел при горивата, работещ със свръхнадценка от около 40 ст. на литър. (свръхнадценката достигаше до 60 ст. при нива на цените от 2,70 лв. за литър). Наскоро бизнесменът Марешки сподели, че след като разбрал, благодарение на свои бизнес контакти, с колко ни щавят отгоре, пресметнал, че само фирмите, които ръководи, губят годишно от тази свръхнадценка по около 150 – 200 хиляди лева. Това се оказало и основния мотив да открие своя бензиностанция, на която да зарежда основно автомобилите на своите бизнес-структури.
Сами може да сметнете колко губи целият бизнес в България и защо . За сравнение – същото гориво, от същата рафинерия, но с по-големи транспорти разходи се продава в съседна Македония с 40 ст. по-евтино за литър.
750 000 000 лв. 750 милиона лева. Годишно! Това са парите, които картелът, организиран от монополиста, прибира необосновано от свръхнадценката. Акцизът върху горивата в България е най-нисък. Приблизитеблно 60 ст. на литър. В държави като Гемания и Австрия е 1,20 лв. на литър. В тези държави хазната прибира двойно повече пари от всеки литър.  А крайната цена за потребителите е същата. Сами може да се сетите КОЙ прибира тази разлика тук. Правителството умишлено нехае. Пълно безхаберие. КЗК само констатира наличието на картел. Няма санкции, няма глоби. За сравнение – в съседна Румъния преди 4 месеца местаната КЗК наложи глоба от 30 милиона долара за картелно споразумение между Лукойл и ОMV. Ако трябва да се наложи подобна глоба тук, която да компенсира загубите на българската хазна и граждани, тя би трябвало да е от порядъка на милиарди лева глоба. Уви – ни дума, ни вопъл, ни стон. Главите – бетон.
Към това да добавим и факта, че монополистът в производството „Лукойл Нефтохим“ АД е отчел за последните 8 години тук над 50 000 000 000 лв. (50 МИЛИАРДА ЛЕВА) приходи. И не е отчел и стотинка печалба, респективно и данък върху нея?!? Дистрибуторът „Лукойл България“ ЕООД е отчел за последните. През последните 5 години – над 16 милиарда лева приход и нито стотинка отчетена печалба. Е, подобно е положението и при най-големия производител на прословутия скъп ток от ВЕИ в България – руската фирма „Лукойл енергия и газ България” ЕООД, като за 6 години е отчела приходи от над 738 000 000 лв.
Към тези схеми можем да добавим и поръчковото съдопроизводство, което буквално легализира със съдебни актове престъпленията на руския енергиен империализъм и неговите мекерета тук, както и похлупакът, който Прокуратурата държи над тези престъпни схеми, какъвто е случаят и с реакторите за Белене.
Народното събрание също обслужва тези механизми, заложени от руската агентура във всички важни институции и ведомства в България. Добре организиран и смазан с тлъсти пачки механизъм.
Да припомня, че през миналия август руската фирма „Булгартабак“ отчете рекорден спад на приходите от около 60 милиоан лева. Междувременно турските финансови служби изнесоха информация, че на турския черен пазар най-разпространените марки цигари са с марката „Булгартабак“. Бяха заловени и сериозни количества по канали, обслужвани от ПКК. На фона на рекордния спад на приходите руските собственици на „Булгартабак“ обявиха раздаване на рекордни дивиденти. Веднага след това – през септември Народното събрание гласува промени в Закона за акцизите и понижи акциза за определени сортове цигари, които основно се произвеждат от тази фирма. Не се учудвайте, че парламентът реагира така бързо, защото 10 % дял във фирмата руснаците са оставили на ДПС. Не се учудвайте и защо официалните турски власти издадоха забрана на лицата Доган и Пеевски да стъпват на територията на Република Турция. Не се учудвайте и защо руснаците разкостиха фабриката в София, уволниха работниците и изнесоха машините в Сърбия.
Друг брутален пример за поръчково законодателство са приетите наскоро промени в ЗДДС, обнародвани в Държавен вестник точно в най-отпускарското време – 2 август. С тях законодателят практически въведе неоправдани финансови тежести за определени вносители на горива – изискване за данъчно обезпечение при вътреобщонстно придобиване. При внос на течни горива от трети страни (извън ЕС) не се изисква обезпечение по ЗДДС, а при вътреобщностно придобиване („внос“ от държава членка) се изисква. Така пряко и брутално се нарушават Принципът на данъчния неутралитет и Принципът за забрана за нарушаване на конкуренцията. Разпоредбите на чл. 176в и сл. от ЗДДС създават неравнопоставеност между търговците на течни горива, извършващи ВОП (вътреобщностно придобиване) и тези, извършващи внос от трети страни, чрез въведена неоправдана финансова тежест.
Как можем да си обясним това?! Първо – с факта, че руският енергиен вампир извлича годишни приходи от България на стойност над 20 милиарда лева и то по най-високи цени. Към тези венички с българска кръв са закачени огромен брой слуги, които пият кръвчицата на собствения си народ, обслужвайки схемите за ограбване на руския енергиен империализъм.
Конкретно и казано с прости думи – представете си ситуация, в която търговец на горива се опитва да „венесе“  по-евтино гориво от съседните рафинерии в Румъния или Гърция и да го продава съответно по-евтино на българския пазар. Събираш данъчните основи /без ДДС/ на облагаемите доставки, ВОП (вътреобщностно придобиване) и покупките през текущия месец, умножаваш го по 20/100 и го умножаваш по 12 месеца. И ако си следващия по веригата отгоре пак доплащаш. Т.е. – ако се опиташ да излезеш от схемата и да не се съобразяваш с картела, ще трябва да се бръкнеш дълбоко в джоба, да извадиш едни нови стотици хиляди или милиони, според количеството, което искаш да внесеш.
Това, ако горивото е от държави-членки, но ако е закупено от рафинерията на Лукойл или внесено от Русия – нямаш задължение за данъчно обезпечение. Ха, сетете се сами кого за пореден път поръчково обслужва законодателят и как се опитва да задържи високи цената на горивата против интересите на българските граждани.

Предлагаме на Вашето внимание и изключително сериозните и добре аргументирани юридически доводи на адв. Владикин, с които доказва, че тези поръчкови промени в ЗДДС грубо противоречат на основни принципи в европейското законодателство – Принципът на данъчния неутралитет и Принципът за забрана за нарушаване на конкуренцията, както и на няколко европейски директиви и решения на Съда на общоността:

I.Обезпечение, административно-наказателни разпоредби и данъчно задължени лица. Изключения от механизма за предоставяне на обезпечение при търговия с течни горива
В Държавен вестник бр. 60 от 2 август 2016 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за ДДС. С него се въвежда нов механизъм за контрол, превенция и борба с данъчните измами по отношение на търговията с течни горива.
Лицата, които извършват търговия с течни горива, задължително предоставят пред Националната агенция за приходите (НАП) обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция, за срок една година. Измененията в ЗДДС влизат в сила на 6 август 2016 г. и съгласно §4 от ЗИДЗДДС данъчно задължените лица, за които са налице условията по чл. 176в от закона, са длъжни в едномесечен срок, считано от горепосочената дата, да предоставят предвиденото обезпечение.
В чл. 180в от закона са уредени административно-наказателните разпоредби, относно лицата, които не предоставят обезпечение в предвидения срок. За юридическите лица имуществената санкция е в размер на дължимото обезпечение, а при повторност, санкцията е двукратният размер на обезпечението. В ал. 3 на чл. 180в от ЗДДС е въведен намален размер на санкцията – 25% от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лева, когато обезпечението е предоставено в 7-дневен срок, след изтичане на срока, в които обезпечението е следвало да се предостави.
В чл. 176в от ЗДДС са посочени изчерпателно случаите, в които се предоставя обезпечение – в пари, държавни ценни книжа или банкова гаранция. Последните са изброени в 3 точки, които се прилагат алтернативно т.е. изпълнението на условията по една точка води след себе си автоматичното прилагане на механизма за предоставяне на обезпечение. Следва да обърна внимание, че при определяне на обезпечението се изследва текущият период, съответно предходният, за увеличение или намаление на обезпечението. Първият текущ период е месец август, считано от 6 август 2016 г. до 31 август 2016 г. Обезпечението се предоставя до 6 септември 2016 г.
Случаите, в които задължително данъчно задълженото лице  предоставя обезпечение по чл.176 в от ЗДДС, са:
1. ако извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. ако общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания[1] на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или
3. ако получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Изключенията от предоставяне на обезпечение са посочени в чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС. Не предоставят обезпечение за търговия с течни горива:
1.    Лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове;
2.    Лицето, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба; тук става въпрос за всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, което предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите  данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

При облагаеми доставки на течни горива, ВОП или покупки под 25 000 лева не се предоставя обезпечение. Това е така, защото лицето не подлежи на регистрация пред НАП. Това правило не се прилага, когато първоначално лицето е отговорило на които и да е било от критериите по чл. 176в от ЗДДС, а в последствие през едногодишния период основата е под 25 000 лева (аргумент от 176в, ал. 3 от закона)[2]
II.Данъчна основа за определяне на обезпечението. Срок за предоставяне на обезпечение и размер на обезпечението. Ново обезпечение
Съобразно чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС обезпечението е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв.[3] Това означава, че се кумулират всичките три данъчни основи, за да се определи размерът на обезпечението т.е. данъчната основа на облагаемите доставки (тези със ставка 20%), ВОП и получените горива. Когато за текущия месец не са извършвани облагаеми доставки на стойност над 25 хиляди, ВОП или получени горива на същата стойност, обезпечението се определя на базата на прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 000 лв.[4]
Обезпечението по чл.176в, ал. 1 се предоставя в 7-дневен срок преди датата на:
1. възникване на данъчното събитие на доставката[5], с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
2. възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
3. освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв.
При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече такова по чл.176в, ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение. Следва да се отбележи, че данъчно задължените лица се вписват в специален електронен регистър пред НАП. В регистъра се вписват: идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действието му, датата на вписване и датата на заличаване. Заличаването от регистъра и освобождаване на обезпечението се извършват по реда на чл.176в, ал. 7 от ЗДДС.[6]
Съобразно чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с ППЗДДС. Последният още не е обнародван в ДВ и може да бъде прочетен на сайта на Министерството на финансите.
Съгласно чл. 111б, ал. 1 от проекта на ППЗДДС, предоставянето на обезпечението се извършва посредством, подаване на приложение 35, заедно с доказателствата за предоставено обезпечение по чл. 111б, ал. 3 от същия проект. Към електронното заявление се прилага при обезпечение в пари: платежното нареждане; при държавни ценни книжа: извлечение от индивидуалната сметка на лицето по наредба 5 от 2007, а при банкова гаранция: оригиналът ѝ. На последно място, когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, се предоставя ново или допълнително обезпечение. При увеличение или намаление на обезпечението водещ е предходният данъчен период.
III. Противоречие на измененията и допълненията на ЗДДС с принципа на данъчния неутралитет и правните очаквания по директива 2006/112 и практиката на СЕС
Директивата за ДДС-2006/112 въвежда режима на приспадане на данъчния кредит и цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. По този начин общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет  на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че дейностите по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение от 12 юли 2012, ЕМС-България транспорт ООД, C‑284/11, EU:C:2012:458, т. 43 и цитираната съдебна практика)[7].
Принципът на данъчен неутралитет предполага приспадането на заплатения по получени доставки ДДС да бъде допуснато, ако са изпълнени материално-правните изисквания във връзка с правото на приспадане, дори ако данъчнозадълженото лице е пропуснало някои формални изисквания.
Практически с измененията в ЗДДС, считам, че се въвежда двойно косвено данъчно облагане и свръхобезпечение в сравнение с реалния ДДС за внасяне по едномесечния данъчен период. Това е така, защото от една страна данъчно задълженото лице всеки месец отчита доставката (продажби и покупки) на стоки и услуги, съответно резултат – ДДС за внасяне или възстановяване. В случай, когато данъчната основа на облагаемите продажби надвишава покупките с право на пълен/частичен данъчен кредит, лицето внася ДДС. Така ще се окаже, че данъчно задължените лица, които търгуват с течни горива, обезпечават за срок от 1 година данъчни задължения, които текущо внасят. Практически два пъти се извършва косвено данъчно облагане – един път, чрез ефективно внасяне на ДДС и втори път, чрез обезпечение за вече изпълнено данъчно задължение, при това авансирано за в бъдеще – 1 година.
От друга страна размерът на обезпечението не съответства на резултата за данъчния период при икономическите оператори. Обезпечението е над реалния ДДС за внасяне за съответния едномесечен данъчен период. При определяне на резултата за изчисляване на обезпечението се събират данъчните основни на облагаемите доставки, ВОП[8] и получените течни горива, което е не само икономически грешно, но и представлява само по себе си недължим данъчен дълг-финансова тежест за икономическите оператори, под формата на обезпечение. Принципът на данъчния неутралитет означава признаване и упражняване на правото на данъчен кредит[9]. Съгласно практиката на Съда принципът на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС, не допуска облагането на икономическите дейности на данъчнозадължено лице да доведе до двойно данъчно облагане (вж. в този смисъл решения Puffer, C‑460/07, EU:C:2009:254, т. 45 и 46, както и Клуб, C‑153/11, EU:C:2012:163, т. 42)[10]. От една страна в едномесечния данъчен период се извършва ефективно данъчно облагане, а от друга за същото изпълнено данъчно задължение е налице обезпечение.
По своята функция обезпечението се доближава до косвените данъци, с уговорката, че може да се възстанови при определени условия. Обезпечението създава неоправдана финансова тежест и финансов риск за икономическите оператори[11].
Механизмът на функциониране на ДДС е свързан с конкретен резултат /разлика между облагаеми продажби и покупки с право на пълен/частичен данъчен кредит/, а не с математически сбор на продажби и покупки, върху които се определя обезпечение, без реално да съществува данъчен дълг, след неговото внасяне.
„Даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приема нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Gemeente Leusden и Holin Groep, C‑487/01 и C‑7/02, EU:C:2004:263, т. 70)“.[12]
По повод въвеждане на обезпечение за възстановяване на ДДС, неговия размер и непропроционалност, Съдът на ЕС се е произнесъл с решение от 10 юли 2008 г. по дело С-25/2007[13].  Посоченият казус е близък с настоящия случай.

При внос на течни горива от трети страни (извън ЕС) не се изисква обезпечение по ЗДДС, а при вътреобщностно придобиване („внос“ от държава членка) се изисква. Така пряко се нарушават принципът на данъчния неутралитет и принципът за забрана за нарушаване на конкуренцията. Разпоредбите на чл. 176в и сл. от ЗДДС създават неравнопоставеност между търговците на течни горива, извършващи ВОП и тези, извършващи внос от трети страни, чрез въведена неоправдана финансова тежест.
[1] Какво е вътреобщностното придобиване на стоки, е посочено в чл. 13, ал. 1–3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 13, ал. 1–3 от ЗДДС вътреобщностното придобиване (ВОП) на стоки е:
1. придобиването на право на собственост или ограничени вещни права върху стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както и фактическото получаване на стоката, в случаите на чл. 6, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДДС.
2. вътреобщностният трансфер на стоки – получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. За да е налице режим на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки:
1. доставчикът да е регистрирано по ДДС лице в държава членка към датата на данъчното събитие за ВОД;
2. получателят на стоките да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано или нерегистрирано по ДДС лице в Република България. При доставка на ново превозно средство или акцизни стоки получателя може и да не е регистрирано по ДДС лице;
3. стоките да се изпращат или транспортират от територията на държава членка до територията на страната (Република България);
4. доставката е облагаема с ДДС и възмездна;
5. доставчикът да е прехвърлил правото на собственост или ограничени вещни права върху стоката или фактически да е предоставил стоката в хипотезите на чл. 6, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗДДС. [2] Данъчно задължено лице по чл. 176в,  ал. 1, което не е извършвало облагаеми доставки или вътреобщностни придобивания или не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период, размерът на обезпечението се определя по реда на ал. 2 на чл. 176в върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 000 лв [3] При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление. [4] Чл. 176в, ал. 3 от ЗДДС. [5] Съгласно чл. 25, във връзка с чл. 63, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 51, ал. 1 от ЗДДС, данъчното събитие възниква:
– на датата на прехвърляне на собствеността и учредяване на вещно право върху стока;
– на датата на фактическото получаване на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
– на датата на приключване на транспорта на стоки  при условието на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС;
-в края на всеки календарен месец, при доставки с непрекъснато изпълнение по чл. 13, ал. 1- 3 от закона с продължителност повече от 1 месец. [6] Обезпечението се освобождава и лицето се заличава от регистъра по чл.176в, ал. 10 преди изтичането на едногодишния срок, когато регистрацията на лицето по този закон е прекратена, когато лицето няма да извършва сделки по чл.176в, ал. 1 и няма неуредени задължения за данък върху добавената стойност [7] Решение по дело C‑332/15 на СЕС [8] При ВОП резултата от периода е нула в общия случай, тъй като е налице самоначисляване на данъка под формата на обърнато данъчно задължение, т.е. ДДС се начислява от получателя, а протоколът за начисляване участва с една и съща стойност и в дневника за продажбите и в дневника за покупките. [9] Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на ДДС, дължим или платен във връзка с цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение от 6 декември 2012 г., Bonik, C-285/11, EU:C:2012:774, т. 27 /решение С 267/2015 СЕС/ [10] Решение по дело С 209/2014 на СЕС [11] Решение по дело С 25/2007 СЕС [12] Решение по дело С 332/2014 на СЕС [13] „Всъщност, както твърди Комисията, посоченото обезпечение не е пропорционално нито на размера на надвнесения ДДС за възстановяване, нито на размера на данъчнозадълженото лице в икономическо отношение.
31      По-специално, в противоречие с изискването, поставено от посочената в точка 17 от настоящото решение съдебна практика, предоставянето на такова обезпечение може да създаде непренебрежим финансов риск за предприятия, които току-що са започнали своята дейност и поради това обстоятелство е възможно да не разполагат със значителни ресурси.
32      В действителност за да може да се позове на нормално приложимия срок, задължението за предоставяне на посоченото обезпечение има за последица само да замени финансовата тежест, свързана със замразяването в продължение на 180 дни на надвнесената сума на ДДС, с тази, съответстваща на замразяването на сумата на обезпечението. Това обаче е неоправдано именно защото, от една страна, последната сума може, както в делото по главното производство, да бъде по-голяма от сумата на въпросния надвнесен ДДС, а от друга — продължителността на замразяването на обезпечението е по-дълга от предвидения за новите данъчнозадължени лица срок на възстановяване на надвнесения ДДС. Всъщност по силата на член 97, параграф 6 от Закона за ДДС обезпечението може да се вдигне едва след период от дванадесет месеца, при условие че данъчнозадълженото лице е заплатило всички данъци за съответния период, които дължи на държавата.
33      При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 4 от Шеста директива ДДС и принципът на пропорционалност не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която с цел да позволи необходимите проверки за предотвратяване на данъчните измами и избягване на данъци, удължава от 60 на 180 дни, считано от датата на подаване на декларацията по ДДС от данъчнозадълженото лице, срока, с който националната данъчна администрация разполага, за да възстанови на дадена категория данъчнозадължени лица надвнесения ДДС, освен ако същите предоставят обезпечение в размер на 250 000 PLN.“

http://legalworld.bg/55222.poslednite-izmeneniia-v-zdds-protivorechat-na-principa-na-danychniia-neutralitet*.html

http://istinata.bg




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wasp
Категория: История
Прочетен: 338624
Постинги: 297
Коментари: 348
Гласове: 3598
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031