Постинг
13.11.2015 19:29 -
Невероятните приключения на "прабългарите" в България
Автор: wasp
Категория: Забавление
Прочетен: 897 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2015 18:22
Прочетен: 897 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 16.11.2015 18:22
http://ziezius.blogspot.bg/
Ханът преплува Дунава, и стъпи на брега. Очакваше всеки момент да се появят "славяните" - капки от "славянското море", заляло Балканите преди един два века. Необходими му бяха, за да ги разсели по границите на бъдещата си държава. А и заради езика - искаше да научи нов език, труден му беше този "прабългарски" - никой не знаеше що за език е това, тюркски ли е, ирански ли е, тохарски ли е, занзибарски ли е - та щеше скоро да научи "славянски", за да е наясно вече с езика си.
Ханът много добре знаеше, че "траки" няма да завари - те бяха безписмен народ, от векове романизирани и гърцицирани, и даже съвършено изчезнали. А и преди това не представляваха нещо особено, нищо по-различно от обикновени разбойници. Така твърдеше в апокрифите си един от татковците на "прабългарите" - Божидар Димитров, позовавайки се на неговите любими гръцки скрижали.
"...в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти."
"12 мита в българската история". Божидар Димитров.
Ханът разположи ордата си на сянка, докато дойдат "славяните". Без да слиза от кобилата си, я издои и изпи кумиса. Това го можеше - практикуваше го през дългия път от Монголия, Чувашия, Средна Азия, Кавказ, Памир или Хиндокуш - и той не знаеше точно откъде беше тръгнал, но важното е, че бе тръгнал отнякъде, и важното е, че бе пришълец по тези земи. Всъщност , като един истински номад, Ханът не беше слизал от коня си 20-30 години.
Прашен конник го извади от дрямката:
- Хане, славянин, славянин! - изкряска прабългаринът, и падна от коня.
Ханът повдигна с върха на меча си брадичката на валящия се в прахта монголоид /или иранец, а защо не виетнамец/, и попита с груб баритон:
- Къде !?
Може би е тук мястото да кажем, че етническата принадлежност на ордата не беше изобщо ясна. За голямо нещастие преди време не беше прието предложението на един филмов деец, масовката на филма "681 Величието на хана" да се наеме сред виетнамските работници, плъпнали тогава из България. Така всичко щеше да е вече ясно - "прабългарите" са виетнамци. Но се оказа по-евтино масовката да бъде наета сред бойците от наборната военна служба. Така въпросът какви са по род "прабългарите" - тюрки, иранци, памирци, виетнамци, фини, чуди или австралийски аборигени - остана висящ. Ханът често плачеше нощем заради тази неизвестност...
- Там, в степта, прави нещо в земята! - изхрипа неидентифицираният член на ордата на неизвестния си език, и побърза да скочи върху коня си, защото кривите му крака не бяха свикнали да носят тялото му.
- Това не е степ, а нива, и славянинът я оре. - каза важно Ханът, който бе наясно с бита на "славяните" от учебниците по история. - Иди го доведи!
"Прабългаринът" запрепуска нататък, хвърли ласото си, и улови "славянина". Доведе го при Хана.
- Здравей, славянино, аз съм Прабългарският Хан!
- Яз съм Вуте, и орем. Не съм "славянин", а българин. А вие сте интересни люде - не съм чувал такива - "прабългари" ?! И защо сте с черни очила всичките ?
- Не ни е ясен още етническия състав, затова сме със слънчеви очила, да не ни се виждат очите , монголоидни ли са или ирански. - каза Ханът ядосано, че не е попаднал на славянин, та всичко да върви по план. - Ти сигурно си някакъв чужденец, не съм чувал за никакви българи по тези земи ?! Очаквах да бъда посрещнат от славяни...
- Сливани? Събирачи на сливи ли? Ич не знам да имаме таквия у наше село... А хан си имаме, ама не е баш като тебе - обикновена къща, и вътре преспиваме, ядеме, пиеме и пееме... Ханджийката си я бива, дашна е...
- Внимавай какви ги говориш, пред теб не е случаен човек - Стойко Пеев ряпа да яде - аз съм истински Прабългарски Хан! - изкрещя прабългарският Хан, сам не знаещ от къде дошъл, но важното, че дошъл.
- Добре де, не се ядосвай, господин Хане, а кажи с колко хора дойде? - попита българина.
- Нямаме реална представа за бройката, но нашият татко Иречек твърди, че сме 50 000, и че сме фини или чуди.
"По сравнително пресметване можемъ каза, че Аспаруховата дружина /чудско или финско племе/ не е била по-голема отъ 50 000 души: едно, защото толкози е била голема Алцековата дружина, а може да се приеме за верно че Кубратъ е разделил своето племе между петимата си синове по равно. Отъ друга страна, и местото дето е преживявала десетина години Аспаруховата дружина /Ъгъла/ не е могло да смести по-много души поради своето пространство.
Аспарухъ успелъ през живеенето си в Ъгъла да се запознае съ работите на Балканския полуостровъ."
История на българский народ. По д-ръ К. Иречека. Съставена за средните училища според програмите в България отъ С.С.Бобчевъ. Пловдивъ, София, Русчукъ. 1881.
- Ха, ха, ха! Тоя ли евреин ви е татко бе, дето се присмивал на нашия селски - бай Ганьо - че викал "Булгар, Булгар"?! А че то какво да вика бе - "австроунгар, австроунгар" ли? Има ли такъв народ "австроунгар", ха, ха, ха ? - крекна нахално българина и се запревива в пристъп на истеричен смях.
- Вземете един том на Златарски, и убийте с него този българин! - ядосано се разпореди Хана към своите очилати угро-фини.
- Ще убиете българин с том на Златарски, кога ви цъфнат средноазиатските ботуши от фино обработена конска кожа. Вие прабългарите може да сте 50 000, ама ние българите сме колкото целия Свят.
"...Bulgares toto Orbe terribiles.“
Касиодор, 527 година.
Българинът бе спасен от чудо невиждано. Докато един прабългарин се готвеше да замахне с том на Златарски, и да отнесе главата на българина, в далечината се появи облак прах, а пред него страховито летеше една голяма черна кутия на четири търкала. Кутията спря до хана, отвори се нещо като вратник на обор отгоре със стъкло, и отвътре изкочи едно кльощаво създание в черни дрехи.
И каза:
- Къде е "прабългарският" хан?!
- Аз съм прабългарския хан! - отговори гордо прабългарския хан.
- Аз съм зам. министърът на културата на България. - приятно ми е.
- Кажи. - изгъргори хана с досада.
- От много високо място беше решено вие да сте иранци. Ето документа. - измяука Чобанов, и подаде на хана свитък с печат.
- Маготин, не ми се отваряй, момченце. Знаем те тебе, и твоите смешни измишльотини. Ние прабългарите не сме от вчера за днес - нема как точно ти да ни кажеш какви сме. Освен това в клубовете на дир.бг те правеха на маймуна заради твоите измислици, аргументирано те обориха. И ние ползваме Интернет все пак нищо че сме пришълци от намсикъде...
- Виж какво, хане. Не си наясно,много си далеч от научния анализ. Прабългарите са иранци, и точка! - изпищя Тошко, врътна се, влезе в черната кутия, а тя изцвили, и изчезна зад хоризонта.
- Умно момче, пък залитнало към некви иранци. Кви иранци сме ние българите бе? От тюрки на иранци - от трън та на глог... - мърмореше си българина, докато крачеше към нивичката си, за да премахне чрез прозаично оране натрупаната досада от срещата си със странните индивиди.
Ханът преплува Дунава, и стъпи на брега. Очакваше всеки момент да се появят "славяните" - капки от "славянското море", заляло Балканите преди един два века. Необходими му бяха, за да ги разсели по границите на бъдещата си държава. А и заради езика - искаше да научи нов език, труден му беше този "прабългарски" - никой не знаеше що за език е това, тюркски ли е, ирански ли е, тохарски ли е, занзибарски ли е - та щеше скоро да научи "славянски", за да е наясно вече с езика си.
Ханът много добре знаеше, че "траки" няма да завари - те бяха безписмен народ, от векове романизирани и гърцицирани, и даже съвършено изчезнали. А и преди това не представляваха нещо особено, нищо по-различно от обикновени разбойници. Така твърдеше в апокрифите си един от татковците на "прабългарите" - Божидар Димитров, позовавайки се на неговите любими гръцки скрижали.
"...в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти."
"12 мита в българската история". Божидар Димитров.
Ханът разположи ордата си на сянка, докато дойдат "славяните". Без да слиза от кобилата си, я издои и изпи кумиса. Това го можеше - практикуваше го през дългия път от Монголия, Чувашия, Средна Азия, Кавказ, Памир или Хиндокуш - и той не знаеше точно откъде беше тръгнал, но важното е, че бе тръгнал отнякъде, и важното е, че бе пришълец по тези земи. Всъщност , като един истински номад, Ханът не беше слизал от коня си 20-30 години.
Прашен конник го извади от дрямката:
- Хане, славянин, славянин! - изкряска прабългаринът, и падна от коня.
Ханът повдигна с върха на меча си брадичката на валящия се в прахта монголоид /или иранец, а защо не виетнамец/, и попита с груб баритон:
- Къде !?
Може би е тук мястото да кажем, че етническата принадлежност на ордата не беше изобщо ясна. За голямо нещастие преди време не беше прието предложението на един филмов деец, масовката на филма "681 Величието на хана" да се наеме сред виетнамските работници, плъпнали тогава из България. Така всичко щеше да е вече ясно - "прабългарите" са виетнамци. Но се оказа по-евтино масовката да бъде наета сред бойците от наборната военна служба. Така въпросът какви са по род "прабългарите" - тюрки, иранци, памирци, виетнамци, фини, чуди или австралийски аборигени - остана висящ. Ханът често плачеше нощем заради тази неизвестност...
- Там, в степта, прави нещо в земята! - изхрипа неидентифицираният член на ордата на неизвестния си език, и побърза да скочи върху коня си, защото кривите му крака не бяха свикнали да носят тялото му.
- Това не е степ, а нива, и славянинът я оре. - каза важно Ханът, който бе наясно с бита на "славяните" от учебниците по история. - Иди го доведи!
"Прабългаринът" запрепуска нататък, хвърли ласото си, и улови "славянина". Доведе го при Хана.
- Здравей, славянино, аз съм Прабългарският Хан!
- Яз съм Вуте, и орем. Не съм "славянин", а българин. А вие сте интересни люде - не съм чувал такива - "прабългари" ?! И защо сте с черни очила всичките ?
- Не ни е ясен още етническия състав, затова сме със слънчеви очила, да не ни се виждат очите , монголоидни ли са или ирански. - каза Ханът ядосано, че не е попаднал на славянин, та всичко да върви по план. - Ти сигурно си някакъв чужденец, не съм чувал за никакви българи по тези земи ?! Очаквах да бъда посрещнат от славяни...
- Сливани? Събирачи на сливи ли? Ич не знам да имаме таквия у наше село... А хан си имаме, ама не е баш като тебе - обикновена къща, и вътре преспиваме, ядеме, пиеме и пееме... Ханджийката си я бива, дашна е...
- Внимавай какви ги говориш, пред теб не е случаен човек - Стойко Пеев ряпа да яде - аз съм истински Прабългарски Хан! - изкрещя прабългарският Хан, сам не знаещ от къде дошъл, но важното, че дошъл.
- Добре де, не се ядосвай, господин Хане, а кажи с колко хора дойде? - попита българина.
- Нямаме реална представа за бройката, но нашият татко Иречек твърди, че сме 50 000, и че сме фини или чуди.
"По сравнително пресметване можемъ каза, че Аспаруховата дружина /чудско или финско племе/ не е била по-голема отъ 50 000 души: едно, защото толкози е била голема Алцековата дружина, а може да се приеме за верно че Кубратъ е разделил своето племе между петимата си синове по равно. Отъ друга страна, и местото дето е преживявала десетина години Аспаруховата дружина /Ъгъла/ не е могло да смести по-много души поради своето пространство.
Аспарухъ успелъ през живеенето си в Ъгъла да се запознае съ работите на Балканския полуостровъ."
История на българский народ. По д-ръ К. Иречека. Съставена за средните училища според програмите в България отъ С.С.Бобчевъ. Пловдивъ, София, Русчукъ. 1881.
- Ха, ха, ха! Тоя ли евреин ви е татко бе, дето се присмивал на нашия селски - бай Ганьо - че викал "Булгар, Булгар"?! А че то какво да вика бе - "австроунгар, австроунгар" ли? Има ли такъв народ "австроунгар", ха, ха, ха ? - крекна нахално българина и се запревива в пристъп на истеричен смях.
- Вземете един том на Златарски, и убийте с него този българин! - ядосано се разпореди Хана към своите очилати угро-фини.
- Ще убиете българин с том на Златарски, кога ви цъфнат средноазиатските ботуши от фино обработена конска кожа. Вие прабългарите може да сте 50 000, ама ние българите сме колкото целия Свят.
"...Bulgares toto Orbe terribiles.“
Касиодор, 527 година.
Българинът бе спасен от чудо невиждано. Докато един прабългарин се готвеше да замахне с том на Златарски, и да отнесе главата на българина, в далечината се появи облак прах, а пред него страховито летеше една голяма черна кутия на четири търкала. Кутията спря до хана, отвори се нещо като вратник на обор отгоре със стъкло, и отвътре изкочи едно кльощаво създание в черни дрехи.
И каза:
- Къде е "прабългарският" хан?!
- Аз съм прабългарския хан! - отговори гордо прабългарския хан.
- Аз съм зам. министърът на културата на България. - приятно ми е.
- Кажи. - изгъргори хана с досада.
- От много високо място беше решено вие да сте иранци. Ето документа. - измяука Чобанов, и подаде на хана свитък с печат.
- Маготин, не ми се отваряй, момченце. Знаем те тебе, и твоите смешни измишльотини. Ние прабългарите не сме от вчера за днес - нема как точно ти да ни кажеш какви сме. Освен това в клубовете на дир.бг те правеха на маймуна заради твоите измислици, аргументирано те обориха. И ние ползваме Интернет все пак нищо че сме пришълци от намсикъде...
- Виж какво, хане. Не си наясно,много си далеч от научния анализ. Прабългарите са иранци, и точка! - изпищя Тошко, врътна се, влезе в черната кутия, а тя изцвили, и изчезна зад хоризонта.
- Умно момче, пък залитнало към некви иранци. Кви иранци сме ние българите бе? От тюрки на иранци - от трън та на глог... - мърмореше си българина, докато крачеше към нивичката си, за да премахне чрез прозаично оране натрупаната досада от срещата си със странните индивиди.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
